Евангелина Д. (Гичето)

by Emilia L.

Име/псевдоним: Евангелина Д. (Гичето), 93 год.
Пол: женски
Дата на раждане: 23.11.1927
Месторождение: с. Камен, община Стражица
Местоживеене: гр. Горна Оряховица
Националност: българска

Назад във времето:

Моля опишете накратко житейските обстоятелства от Вашето детство
Гичето е родена в с. Камен (по това време с. Теодосиево) в голямото семейство на Тошковия род, в който главата на семейството – дядо й Митьо по бащина линия, е живял с 5-те си деца от първия брак и 3 доведени деца от втори брак. Той е бил най-големият собственик на лозя и производител на десертно грозде в региона. Баща й, също Димитър, е завършил престижната по онова време Търговска гимназия в гр. Варна и през целия си живот е работил като банков чиновник, което е носело основния доход на семейството му. Майка й е била детска учителка, но след брака си предимно е била домакиня. Имала е сестра близначка, която се е разболяла неизлечимо още като бебе и грижата за нея е била приоритет за цялото семейство до смъртта й (починала е на 32 години). Детството й от най-ранна възраст до 10 години е преминало в близкия гр. Полски Тръмбеш, където  баща й е бил разпределен на работа в тамошния клон на Българската търговска банка. Там сестрите получават основното си образование (1 до 3 клас). После семейството живее в гр. Враца, в с. Теодосиево и в гр. Горна Оряховица, където остава за постоянно. Винаги са живели самостоятелно, поради назначенията на баща й в различни банкови клонове в страната. В началото са живели предимно под наем, но впоследствие баща й е построил три къщи за семейството, като първия им дом е бил национализиран и отнет от народната власт през 1947 г. Не са разчитали на подкрепа от родителите си.

Моля опишете житейските обстоятелства в периода от юношеските си години до Вашето пенсиониране
През 1945 г. тя завърша Класическата гимназия с изучаване на древни езици в Горна Оряховица. Това са военните години на лишения, белязани с купонна система и липса на основни продукти, тъй като всичко се е изнасяло за фронта. През годините на социализма завършва Висшия Селскостопански институт в София, специалност Зоотехника, защото твърди, че е обичала биологията. Като студентка е била участник в бригадирското движение „Строим за родината“ (1948) и е участвала в изграждането на един от основните пътища през Балкана - „Хаимбоаз – Проходът на републиката“. Там се разболява от бронхиална астма, което оставя белег за целия й живот. Връща се в Горна Оряховица по разпределение в държавно предприятие „Яйцекоп“, където се запознава с бъдещия си съпруг. След брака живее в къщата на съпруга си с неговите родители. Има две деца – син и дъщеря, които впоследствие живеят самостоятелно със семействата си. Всъщност е работила много малко по специалността си. Основно се е грижила за семейството, като е разчитала на доходите на съпруга си. Всяка година семейството е почивало в български курорти с т.нар. „карта“ – почивка, осигурена чрез профсъюза. Не е пътувала в чужбина със семейството си, но е ходила на екскурзии, предимно в страни от социалистическия лагер. Оценява живота си като нормален, като гледа положително на трудностите, с които се е справяла.

Какво беше положението на възрастните хора когато Вие бяхте млади?
Счита, че когато е била млада е било нормално, пенсионираните родители да отглеждат внуците си. Както всички други, така и тя не е правила планове за пенсиониране, видно от малкия трудов стаж, който има и ниската пенсия, която е получила. Впоследствие, след смъртта на съпруга си, наследява половината от неговата пенсия, която надхвърля три пъти размера на пенсията, на който се е пенсионирала. Възрастните хора са се пенсионирали на значително по-ранна възраст (тя самата на 55 години), и са имали достатъчно време да помагат на децата и внуците си. Нейните родители и други в пенсионна възраст са полагали допълнителен труд в селското стопанство, тъй като средния размер на пенсиите при социализма е бил нисък.

Моля опишете връзките между поколенията във Вашето семейство
Основните избори в живота си – образование, работа, брак – е взимала сама. Родителите й не са й влияели, но винаги са я подкрепяли. Независимо, че е живяла с родителите на съпруга си, тя винаги е получавала подкрепа от своите родители. Когато е работила, е разчитала на тях при отглеждането на децата си. Особено за сина си споделя, че е бил „Момчето на баба“. Впоследствие, когато родители й са остарели и един след друг са били болни на легло в продължение на години, тя сама се е грижила за тях до смъртта им, което също определя за нормално. Социално неприемливо е било да изпратиш родител в дом за стари хора.

В наши дни

Моля сравнете това което си мислехте за остаряването когато бяхте млади, Вашите очаквания за живота си в пенсия, и как реално стоят нещата сега
От позицията на 93-годишната си възраст заявява, че не се оплаква от живота си. Дъщеря й и внуците живеят в София. Те са надеждата за живота й, въпреки че ги вижда рядко. От месец и половина е станала прабаба, но все още не е видяла правнука си. Твърди, че това, което има й е достатъчно и няма нужда от нищо повече. Пенсионирала се е преди 38 години. Това е било толкова отдавна, че няма спомен за каквито и да било очаквания, свързани с пенсионирането. Било е в годините на социализма, когато всичко е било контролирано и последвалите демократични промени по никакъв начин не са повлияли начина й на живот.

Моля опишете накратко житейските си обстоятелства понастоящем
От 12 години Гичето е вдовица. Не живее сама. Синът й е разведен от повече от 15 години и сега живее в едно домакинство с нея, което пък й дава известна сигурност за старините. Оценява пенсията си като достатъчна, за да покрива ежедневните й нужди. Получава грижата „Социален патронаж“ – всеки ден прясно сготвена храна, доставена в дома. Счита това за голямо облекчение, тъй като поради напредналата си възраст не излиза извън двора на къщата и не пазарува.

Моля опишете сегашното си ежедневие
Като по-млада е обичала да бродира. Сега с напредването на възрастта по-скоро се наслаждава на това, което е изработила на младини. Почти не излиза от дома си и не се среща с външни хора, но отчита като голямо предимство живота си в къща с двор, поради възможността да се движи и да се радва на цветята и градината. Обича цветята и все още отглежда саксийни цветя целогодишно. Обича да чете исторически романи. Сред любимите и книги е „Книга за операта“, а последните прочетени романи са „Екатерина Велика“ и „Петър Първи“. С напредването на годините постепенно диоптъра й намалява и сега чете без очила.

Кои медии използвате в ежедневието си?

Абонирана е за вестник „Трета възраст“ - седмичник в обем 40 стр., който очаква с нетърпение в сряда. Изчита всички рубрики, като сред любимите й са статиите за видни исторически личности. Рядко гледа телевизия, а новите технологии са далече от нея. Има мобилен телефон, с който поддържа ежедневна връзка с децата си.

Какво Ви мотивира или може да Ви мотивира?
Опитва се да бъде в добро здраве, да се движи всеки ден и да внимава да не предизвика здравословен проблем. За нея е важно да поддържа както физическата, така и духовната си активност, за да не бъде в тежест на никого. Мотивира я възможността да чува всеки ден дъщеря си, защото това е връзката й със света. „Важното е да не се губя!“ Живяла е при три режима – царско време, социализма и демокрацията и не прави съществена разлика между тях. Всичко зависи на каква възраст си и какви емоции си преживял.

Според Вас, каква е основната роля на пенсионерите
Да е активен, да се движи, да се обслужва сам, да не бъде в тежест на никого. Обича да казва, че съвет се дава „само като ти го поискат“.

Какво би било Вашето послание към по-младите поколения?
Посланието й към младите е „да учат и да бъдат културни, за да водят един културен живот“.