Rumyana R.

В Университета изживях и първата си и единствена любов, която завърши с брак и започване на работа в Химкомбината в град Видин.

Най-значимото преживяване беше, че като млади специалисти, със съпругът ми  участвахме в изграждането на Химкомбината и няколко завода към него. Единият завод беше за полиамидни влакна. Другият завод, в който работихме повече от 10 години, беше за пневматични гуми. Имахме шанса да ни обучават френски и съветски специалисти, което помогна за развитието ни като добри специалисти. В гр. Видин отгледахме двамата ни сина. Имахме много приятели и страхотни преживявания на работа, в семейството и общността, в която работехме и живеехме.

 

И тъй като, тогава за българина дългът за семейството беше значим, то моят съпруг,  като първороден син, реши да се преместим по-близо до неговите родители в град Русе. Той беше вече директор на завода за гуми, а аз началник на централната заводска лаборатория, но се преместихме в Русе. Той започна да строи нов химически цех, а аз – да ръководя друг цех, който беше пред завършване. Този преход донесе тегоби и лишения не само на нас. Но го преживяхме. Нови колеги, нови хора, но и нови приятели и контакти. Разбира се имаше и грижи за старите родители, които по-късно взехме при нас, за да живеем заедно в Русе.

 

Но в същото време, аз оставих моите родители далече във Видин. Там беше моят брат. Когато майка ни се разболя тежко, аз пътувах през месец, за да помагам и да го отменям в грижата за нея. Трудностите дойдоха след 1989 г., когато започна прехода. Останах без работа. Децата бяха вече студенти. Родителите ни се нуждаеха от грижи. Трудни години, за които дори не искам да си спомням, защото е унижение да си без работа, поради това че се затваряха предприятия или намаляваше производството им. Имаше много лишения, но и очаквания, че ще свърши всичко, че ще оцелеем, въпреки всичко.

 

Все пак, образованието, възпитанието, силата на духа ми помагаха да преодолявам трудностите и да се измъквам от калта. Децата се изучиха, създадоха семейства с деца и вече са утвърдени специалисти. Останаха българи, въпреки трудностите, и сега живеят в България. Традициите и националните ценности са и си остават част от живота на семейството ни. И сега се събираме заедно, до колкото това е възможно, за да отбележим Коледа и Великден. Но от по-младите ни години е останал още един хубав празник - Заговезни-прошката. Спомням си вечерите около трапезата и "амкането" на закачената за червен конец бяла халва, после яйцето и накрая въглен /така и не разбрах неговия символ/, смях, закачки. Но главното беше в самото начало, когато се целуваше ръката на най-възрастния член на семейството, а останалите се прегръщаха и изричаха Прости! и Простено да ти е!

И ето така, неусетно дойде денят на пенсионирането. Не, нямаше драма или големи очаквания. Попаднах в най-лошата схема на 1997г., когато беше извършена някаква  безумна реформа, с която се ощетяваха и старите и новите пенсионери. Тя ме остави с мизерни за съществуване средства. Поех допълнителна работа за скромно възнаграждение и тогава започнах да се занимавам и с благотворителност????

 

Моя кауза се оказаха децата от Дома за изоставени деца. Започнах да се занимавам с две от тях - да ги водя у дома, на разходка, да посрещаме празници заедно. Те постепенно станаха десет деца и така се роди идеята за Семейство за почивния ден. За пръв път написах проект. Дори не знаех, че има специален формуляр. Помогнаха ми. Направихме почти невъзможното – намерихме 10 семейства. Изпълнихме проекта  - аматьорски, но от сърце. И до днес с тези деца, вече пораснали и самите те с деца, поддържаме контакти. А преди години едно от тях ми написа в социалната мрежа: Ти ни беше майка. Ти ни беше ангел. Заслужаваш много повече от тази картичка. Честит 8 март!  Ани.

 

Каквото и да сме сторили, за да помагаме на старите си родители, то сега през погледа на годините оценявам, че не е било достатъчно. Защо? Защото има моменти, когато сме предпочитали сегашното си семейство и сигурно не сме били при тях, когато им е било необходимо, защото грижата за възрастните е нещо повече от посещение или празник с тях. Днес моите деца са винаги внимателни и отзивчиви, но те си имат своя живот и е най-добре ако нашият живот е такъв, че да им създава по-малко ангажименти или решаване на проблеми. Ето защо, макар и вече на толкова години /78/ имам кауза - защита правата на възрастните хора или, по конкретно, техният стремеж да ги отстояват.

 

Животът ни поднася понякога неочаквани изненади и премеждия. Преди 4 години претърпях операция - 4 дни в реанимация, после 6 месеца химиотерапия. Не изпаднах в паника и отчаяние. Реших, че колкото и време да ми остава трябва да го оползотворя. Лекувах се и четях. Не прекъсвах контактите си с хората. Тогава се роди и идеята за Ресурсен център „С грижа и любов към възрастните хора“ към Българския червен кръст. Тя бе оценена и номинирана в конкурса за доброволчески инициативи под патронажа на президента. Следваха дни изпълнени със съдържание и възможност да помагаме на хора от третата възраст, да ги насърчаваме да защитават правата си.

 

Организирахме събития и търсехме пътища, за да докажем, че възрастните хора не са само проблем, но те са и възможност за обществото да използва техните знания, умения и сила на духа в полезни дейности. Така се родиха и осъществиха идеите за Фестивал Млади в старостта и Празнично дефиле Да остаряваш - възможност да си полезен на останалите, което се провежда по случай 1 октомври – международният ден на пенсионерите.

 

Вече зная

"Не е важно колко дни има живота ти,

не е важно, кого имаш в него......

важно е какво си дал и на кого си дал......

 ... не всичко се плаща в пари

За най-важните неща плащаме с късчета от душата си...." / Арт Бъкуолд /

 

Ето защо, и сега, като доброволка в Българския червен кръст, работя според силите си, за да помагам на други възрастни хора. Това ме удовлетворява, защото зная че съм полезна със знанията и уменията си, с контактите си. Имам и много приятели, тези от пенсионерския клуб, в който се стремим да изпълним ежедневието на повече от 80 души със съдържание - от разходки сред природата, разговори за здравето и проблемите от ежедневието до интересните екскурзии до красиви и интересни места у нас и чужбина.

 

За да е пълноценен животът ни, считам че човек трябва да е част и от политическата ни система. Да се бори с недъзите в обществото, но и да насърчава останалите да не са апатични към заобикалящата ни действителност. Това ме прави и активен участник в политическия живот на града, на страната и част от политическата общност, чиито идеи изповядвам вече 54 години. С тези разсъждения само потвърждавам, че старостта, пенсионирането не са проблем, а възможност да изживееш остатъка от живота си като използваш потенциала си от знания и умения. Но това не е достатъчно! Всеки ден, всяка възможност следва да използваш, за да учиш, да търсиш нови идеи и непременно да заставаш зад каузи. Но и това не е достатъчно, ако не увличаш и не те следват други твои връстници, понякога отказали се от мечти, затворени пред сериалите по телевизора. Това не означава, че се откъсваш от проблемите на семейството. Защото аз живея с радостта от успехите на децата и особено на внуците. Радвам се на факта, че внучката е част от отбора на Математическата гимназия и ще защитават своя проект в Москва, че внукът вече две години учи, но и работи за престижна фирма, където е завоювал   уважение, че другият внук лети за Германия и ще се обучава по програмата Еразъм+. Но най-вече се гордея с тяхната самостоятелност и уважение към семейството, и обичта им към България.

 

Аз, една жена на 78, прочетох и записах в тефтерчето си:

"..Смисълът не е в това да можеш да дадеш любов, нежност, топлина или просто протегната ръка.

Смисълът е в това отсреща да има някой да я поеме, за да бъде споделено!

Смисълът не е да намериш излишен миг или безкрайно време

А да отделиш нужното време, да е кратко, но ИСТИНСКО!

Смисълът не е в това да се примириш и приемеш нещо за даденост

Смисълът е да се бориш!

Смисълът не е в промяната, не е в това да искаш да те променят

Смисълът е да те приемат такъв какъвто си

И всячески да не спираш да те преоткриват...

Смисълът е да си ...смисъл за някого!

 

Моето послание към младите бих искала да е:

Прави повече от това да съществуваш - живей!

Прави повече от това да мечтаеш - действай!

Прави повече от това да получаваш - давай!

Прави повече от това да мислиш - реализирай!

Прави повече от това да харчиш - инвестирай!

Прави повече от това да променяш - подобрявай!

Прави повече от това да насърчаваш – вдъхновявай!

Прави повече от това просто да живееш - посвети живота си на избрана мисия и следвай звездния си път!

 

За мен остава

Не се страхувайте че остарявате, на много това бе отказано!

Животът се дава на всеки, но остаряването - на избрани.