Krasimira M.
by Emiliya V.
Име/псевдоним: Красимира М.
Пол: жена
Дата на раждане: 1959 година
Месторождение: гр. Русе
Местоживеене: гр. Русе
Националност: Българка
Казвам се Красимира M. и съм родена през 1959 година в град Русе,къдетои до сега живея. Член съм на Клуба на пенсионерите Калинаи на Изпълнителното бюро на Съюза на пенсионерите –Русе.
Гордея се,че съм българка и жител на Малката Виена.
Произхождамот скромно, но достойноработническо семейство. За съжаление, съм единствено дете.Семейството миживееше самостоятелно в квартал Здравец, близо до ОУ „Кл. Охридски“, в което завърших основното си образование.
През ваканциите ходех на гостипри любимите си баба и дядо. Завърших средното си образование в Техникума по облекло „Й. Николова“ -град Русе.
По-късносе омъжих и стартирах трудовата си кариера. Тъй като съпругът ми бе военен, се включих в дамски клуб „Възраждане“, който се сформираше от съпругите на военните с целсъвместно отбелязване на бележити дати, годишнини, национални празници, Ден на армията и др.
Образувахме едно голямо семействона военнослужещите. Като всяка щастлива жена, родих две прекрасни дъщери, които отглеждахме със съпруга ми самостоятелно. Докато работех в завод Дунарит АД,бях избрана за ръководител на младежите от завода, което продължи няколко години.
Заедно съчетавахмеработата с удоволствието.Животът ми бе много динамичен,но изпълнен с реализиране надобри постижения. Успяхда съчетаяотглеждането на децата, семейството, работата,обществения живот и ангажимента към нашите родители. Справих се с поетите задължения успешно.
Двете ми деца завършиха висше образование с магистърска степен, омъжиха сещастливои са успешни бизнес дами.Родиха им се деца, които аз с удоволствие гледамв свободното си време.Тъй като се пенсионирахме рано със съпруга ми–той на 40 години, а аз –на 50 години,поради естеството на работата ни, той започна собствен бизнес, а азотдадох пет години след пенсионирането си в отглеждането на трите ми прекрасни внучета. Като пенсионер се чувствам удовлетворена,че съм даласвоя дан и съм спомогнала за изграждането на благата на моя град. Още преди да се пенсионирам станах член на клуб Калинаи вече 14 години взимам активно участие в социалния живот на клуба.
Бях отговорник за културната дейност и председател на Общинскатапенсионерскаорганизация в град Русе. Сега съм член на Изпълнителния съвет на Съюза на пенсионерите –Русе. При провеждането на всичкимероприятия, организирани от Съюза, винаги включвах участия ина деца,за да има приемственост между поколенията.С децата проведохме специални занимания като:
- Бабините хлебни тайни
- Четем и плетем с баба
- Хлябът ни свързва
- Кулинарна изложба
- Никой не е по-голям от хляба(викторина)
- Българска шевица предадена от баба на внучеи др.
Показахме на децата нашите традиции и обичаи, предадохме своя опит и знания, за да съхраним българското. Смятам, че да учим децата да четат, да плетат, да шият, да месят хляб идр. –това е наш дълг.
Аз го правя с удоволствие. При организацията на тези събития използваме компютри, таблети, смартфони. Обучението в използване на тези нови технологии дължим на курсовете, които се проведоха в Русенския университет „Ангел Кънчев“ и в Регионалната библиотека „Любен Каравелов“.
При добро желание,всеки пенсионер може да бъде полезен на семейството си, на обществото и да има активен социален живот. Аз вече 10 години съм домоуправителна входа на блока, в който живея,и всяка година добавям нещо полезно за всички. Например, за добрия вид на входа направих четири градинки сдългогодишни цветя.
Паралелно с всички тези дейности,вече пета годинаработя след пенсионирането си в МОЛ-Русе.Обичам да съм полезна за себе си иза хората. Това ми доставя удоволствие.Смятам, че за да живеем всички добре, младото поколение, което отглеждаме и възпитаваме, трябва да живее като нас,на макс,и да продължи нашето делос надграждане.
Надявам се подрастващите да мислят позитивно и да живеят креативно!
