Hristina M.

by Emiliya V.

Име/псевдоним: Христина /Хриси/
Пол: жена
Дата на раждане: 10.03.1949 година
Месторождение: село Черешово, Русенска област, България
Местоживеене: град Русе, България
Националност: българска

Назад във времето

Моля опишете накратко житейските обстоятелства от Вашето детство!
Аз съм от семейство на работници и от малка съм била в детска ясла, детска градина и в училище. Още от годините на детството си съм свикнала да съжителствам и да общувам с много деца и със сестра ми и да имам умения за обучение, уважение към учителите, обслужващия персонал, семейството. С най-добри спомени съм от първите класове в училище - те не се забравят и са мили спомени и до днес. Завърших Математическата гимназия в гр. Русе.
Аз съм расла в задружно семейство и грижата за нас беше предимно от мама, защото баща ми работеше в ТКЗС - земеделска кооперация, като комбайнер. Аз и сестра ми бяхме щастливи, когато тати ни обяснява как се произвежда хляба на България. От малка опознавах земеделската продукция и животинките по двора на село. В такава атмосфера се живее спокойно и всеки ден придобиваш повече познания за живота на трудовите хора.

Моля опишете житейските обстоятелства в периода от юношеските си години до Вашето пенсиониране! Всичко ли беше удовлетворително, трудно, динамично?
След това, най-хубавите години на моя живот бяха две малки деца. Аз работех в изработването на печатни платки като печатар на слоести материали – като Ситопечат, Фотопечат и Епоксидна маска с въведени технологии от Русия до Германия и в обучението ми във Франкфурт, Германия във фирма ДЮПОН в най-новите технологии на съвременен печат на печатните платки за СЕТ ИНКОМС - Русе.
Преди пенсионирането си съм работила 40 години с обществени ангажименти в полза на хората в работата ми, в квартала, където живея, и 16 години от моя трудов живот са преминали в Община Русе в отдел Връзки със гражданите на град Русе и срещите им с кмета на града. Тези мои дейности, свързани с хората, ми дават сили, идеи и умения да работя сега с възрастните хора на нашия град Русе и Региона.

Какво беше положението на възрастните хора, когато Вие бяхте млади?
Нашето семейство винаги е имало връзка с нашите баби и дядовци и от малки сме научени да уважаваме възрастните хора и да им помагаме, Аз, и сега, съм готова да помогна на всеки, който има нужда. Винаги съм се стремила да покажа на моите деца и на внуците си да бъдат възпитани, отзивчиви и добри към възрастните хора, към бъдещите майки и към малките деца. Голямата роля във възпитанието на децата и младежите трябва да е на семейство. Училището и родителите са отговорни за възпитанието на подрастващото поколение.

В нашето семейство уважението към възрастните хора е на високо ниво на уважение и грижа към тях, Моите родители се грижиха за нашите баби и дядовци до последния час. Така се случи и със мен и моя съпруг. Ние заедно с нашите малки деца се грижихме за нашите родители, докато бяха възрастни, но все още здрави, до момента когато биваха болни на легло и имаха нужда от денонощна грижа. Ние показахме на нашите деца и внуци, как трябва да полага грижа за болните и слабите най-близки хора от семейството. В нашето семейство поколения на ред не сме изпращали родителите и болните близки в старчески домове и сами полагахме грижи за тях. За съжаление, и моя съпруг почина само на 55 години и аз загубих най-добрия баща и дядо на моите деца и внуци твърде рано! Но такава е съдбата човешка и сме длъжни да оцеляваме и след болката за най-близките, за да се радваме на младите деца и внуци около нас. Разбира се, аз с удоволствие съм готова винаги да се грижа и за малката си правнучка – най-прекрасното щастие в живота на възрастните, които стигаме до привилегията в живота да имаме правнуци!

В наши дни

Моля сравнете това което си мислехте за остаряването когато бяхте млади, Вашите очаквания за живота си в пенсия, и как реално стоят нещата сега! Какво означава за Вас пенсионирането?
Ох, като млада аз мислех, че 30 годишните са много възрастни, но когато аз бях на 33 си казвах, аз повече не искам да имам рождени дни и си оставам на 33. Но живота си тече и годините се трупат без да ни питат какво ни се иска. След 50 започнах да гледам с носталгия към миналите години и вече поглеждах с уважение на по-възрастните, а след 60 вече си мислех, че не е редно да се самосъжалявам за възрастта, а да си мисля че съм отново млада, но вече в първа старост! На 61 години се пенсионирах и първите месеци след пенсия бях отчаяна и жалка, защото мислех, че живота свършва и ме чакат 2 кубика пръст нещо, като старчески стрес. Факта, че целият ми живот беше сред много хора като общественик ми дойде в помощ да преодолея стреса от пенсионирането. Тогава децата ми работеха в Гърция и аз ходех при тях да им помагам в домакинството. И така се случи, че се наложи да отида от Гърция в Англия да работя 6 години! Тези 6 години ми дадоха силата и себеуважението към моя труд и моя живот на вече възрастна жена, но съм вече във втора младост. След като се върнах в България, аз започнах моята дейност в Съюза на пенсионерите - Регион Русе и заедно с всички на моята възраст е приятно и ползотворно да активизираме социалната дейност на пенсионерите по клубовете.

Моля опишете накратко житейските си обстоятелства понастоящем!
Живея в нашия дом заедно с децата и внуците си. Работя за Съюза на пенсионерите Регион Русе. Доставя ми удоволствие да бъда в клубовете с много хора на моята възраст и да си помагаме по начин, по който да направим живота ни все по-приятен и изпълнен с много интересни събития, мероприятия, екскурзии, фестивали, да подпомагане на болните за настаняване за рехабилитация в подходящи санаториуми и в хотели с по-поносимо за възрастните хора заплащане, според пенсиите им. От две години съм председател на Съюза на пенсионерите - град Русе (СП-РР).

Всеки ден е натоварен с отговорности – с удоволствие приготвям закуска за близките, приятно кафе в градината, след това меню за храната на обяда и вечерята, съобразено с моите ангажименти към СП-РР. Дейността ми в съюза вече е постоянен ангажимент и съм винаги готова за действие. Имаме определени дни за оперативна работа с председателите на клубовете и дружествата. След обяда и вечерта отново съм със семейството си, когато имам най-прекрасния ангажимент към моята правнучка и с нея забравям всички останали дейности и се посвещавам на най сладкото бебче Бориса! И така е всеки ден!

Кои медии използвате в ежедневието си? Какви нови технологии използвате и направило ли Ви е впечатление дали Вашето поколение ги използва и как?
Аз ползвам националните медии – телевизии и радио, както и международни медии – новинарска емисии от парламента на ЕС, комисията на ЕС, ЕВРОНЮЗ, СНН, както и сайта на Данет. Аз мисля, че много от възрастните хора имат интерес, но не винаги имат познанията, възможността и уменията да ползват интернет, компютрите и телефоните. Мисля, че е наложително обучение на пенсионерите върху най-необходимото по ИТ. Аз съм любопитна и мисля, че се справям доста добре с новите технологии, но винаги има обновяване. И аз също имам нужда от обновяване на знанията и упоритост, за да се справям с новостите. У много пенсионери е занемарено вниманието към новостите и е необходимо постоянно да работим за привличането им към обучение в новите технологии, за да сме готови за моментите, когато ни се налага да оставаме по-дълго време в къщи. И това ще е добре за всеки, да се почувства значим и полезен възрастен човек.

Какво Ви мотивира или може да Ви мотивира?
Мотивира ме желанието дори да съм пенсионерка, да имам пълноценен и активен живот заедно с хора на моята възраст и да си помагаме в труден момент. Когато усетя, че възрастните хора изпитват удоволствие да бъдат в пенсионерските клубове и дружества и да участват активно в дейността с желание, това ми дава сили и силно ме мотивира да продължавам напред, докато съм здрава!

Според Вас, каква е основната роля на пенсионерите?
По принцип, хората на определена възраст за всяка държава се пенсионират след голям трудов стаж през годините на активна трудова дейност и заслужават почивка и отдих за достоен живот след положения труд. Но, и след пенсиониране, пенсионерите трябва да имат своя активен живот, според интересите на всеки човек. Колкото по активни сме, толкова по-здравословен живот ще живеем! Да си помагаме, за да сме по активни дори на старини!

Какво би било Вашето послание към по-младите поколения?
В много случаи, ние възрастните хора си сътрудничим с читалища, библиотеки, училища и детски градини. Заедно провеждаме много съвместни мероприятия за представяне на българските исторически, национални и фолклорни обичаи и събития. Срещаме се с много млади хора и заедно разискваме проблемите на деня за България. Даваме примери от нашия живот, показваме колко е важно младите да се учат на уважение и признателност към възрастните хора, но и ние трябва да се учим от нашите деца и внуци да боравим с всички нови технически и електронни пособия, интернет, работа с компютър, смарт фон или мобилен телефон. Това ще ни прави по-креативни и достойни участници в съвременния живот на 21 век. Заедно с приятелите от много европейски страни, от страните, граничещи с България, и тези по поречието на река Дунав, където се намира и нашия прекрасен град Русе, наречен още „малката Виена“, да бъдем достойни и полезни в развитието на демокрацията в ЕС и България! Нашата съвместна дейност с повече млади хора ще ни даде спокойствие, че след нас следващите поколения ще вървят по правилния път за развитието на нашата страна!