Mariya M.

Кога сключихте брак? Имате ли деца?

Сключих брак на 1 януари 1965 година. Съпругът ми беше войник в гр. Ямбол и там се запознахме.Уволни се през ноември, а през декември мидойде на гости в гр. Бургас, където следвах в Учителскияинститут. На1 януари дойде отново и каза Искам да се оженя за тебе. Същата година родих и сина ни, който тази година ще навърши 55 години.

 

Когато вие сте била млада, какво бешеположението навъзрастните хора? Как тогава се отнасяхакъм тях?

Имам наблюдение какво бешеположението на родителите ми и, след като се омъжих, на свекъра и свекърва ми. Всичкитебяха трудолюбиви хора. Гледаха да си изкарат насъщния без някакви кражбиилизлоупотреби билопо полето, билов маслената фабрика, в която работеха свекъра и свекърва ми. Говоря за тях повече, защото животът ми е минал повече при тях. Те са от великотърновския край. В Русе дойдохме с мъжа ми. Тогаванямаше такова разделение между хората. Всички се уважаваха, всички се почитаха, особено във великотърновскиякрай. Там много хорабяха градинари. Товареха продукцията отградините си на влакове и яизнасяха в ЧехияиУнгария. Имаше хора, които имаха и друга работа, а през останалото време работехав дворовете си. Много трудолюбив народ. Впоследствие тозитрудне се оцени и на селските работници дадоха най-малкитепенсии. А знаете какъв е трудът под открито небе. В града, спомням си,имаше тогава едно кино и опера, номладите хоранеходехме на опера. Театърът доста години беше затворен за реставрация.

 

Как,според вас,хората в миналотоса вземали важни решения, например, за образование,професия,пенсиониране?

Всичко беше от съображение дали ще могат да издържат децата си.По време на бившия строй родителите казваха: ниедостатъчно работим, поне тизавърши.

 

3добро образование, зада не работиш толкова много като нас. Образованието се считаше за нещоизключително важно. Всеки родител желаешеда живее с лишения, но детето му да получи образование,за да живее по-добре от него. Това бях възгледите на нашето поколение, което живя между двата прехода.

 

Всемейство,в което попадах след като се омъжих, от поколение на поколение се предавашеедна и съща фамилия и дори трите именана дядо, баща и син. И това продължи по същия начин. Мъжът ми носеше трите имена на дядо си, баща му също носеше три имена на дядо си. И нашият син взе трите имена на дядо си. И сега внукът нисъщо носитритеименана дядо си, както е традицията в семейството. Това показваедно уважение към по възрастните хора. Това са имена като Димитър, Стефан, все имена на светци, а не някакви измислени имена,за да се чуди човек как да ги заплаши.Имного,много си помагахме. Много са ни помагали родителите на съпругами, понеже, както виказах,моите родители бяха далече и не можехада ни помагатснищо.Родителите на съпруга мини плащахаквартирата. Ние ги уважавахме много. Ходихмепри тяхна село на всеки празник. Тогава се организираха много празници. На 1 май, на24 ти май, на 9 септември, на 7 ноемвриставаха много големи тържества по селата с музика,с хора.И ниеги посещавахме, зада ги уважим и да им занесемпровизии, каквито имаше повече в града, отколкото по селата. Сега живея при внук ми, при сина ми и снаха ми. Имамехубава връзка. Не сме имали нито кавги,нито обиди.Всеки гледа да уважава другия, така кактоиска да уважават и него самия.Посещавам центъра за „Социална интеграция и рехабилитация“ на фондация „ Трета възраст“ и дейностите там ми харесват.

 

И аз ви благодаря!