Атанас К. (Наско)
Име: Атанас К. (Наско)
Пол: мъж
Място на раждане: гр. Пловдив, България
Местожителство: гр.София, България
Националност: българин
Минало
Година на раждане:
Роден е през 1953 г. в гр. Пловдив.
Кратко споделяне на житейските обстоятелства от детството:
През първите пет години от живота си, той живее заедно с родителите и по-големия си брат в една стая в Пловдив. След това семейството се премества в гр.Асеновград и живее при същите условия. Бил е в четвърти клас, когато се местят да живеят в апартамент - стая, хол и кухня. Като двамата с брат му си споделят стаята. Спомените от детството му са весели, отраснал е в много хубава махала, децата доста са спортували и играели по това време. Самият той е спортувал много, а някои от приятелите му от махалата стават републикански и вицесветовни шампиони (по вдигане на тежести, лека атлетика и гимнастика). След 8-ми клас ходи на училище в гр. Пловдив и сутрин става в 05:30 ч., за да хване влака. Прибирал се е вкъщи надвечер след 18 ч. и всеки ден е тичал около 10 км. Това му помага да запази физиката си. Тогава се е занимавал с дърворезба, но сега е занемарил това хоби. Баща му винаги е бил активен човек, който търси начин да просперира. Той е работел в БДЖ и по силата на социалната политика на БДЖ, на служителите се е раздавала земя покрай линията (спрямо остта на линията, на 10-12 метра от едната и от другата страна е сервитут на БДЖ). Това е било неговото стопанство и Атанас е помагал на баща си, като през годините са произвеждали различни билки, кимион и анасон.
Кратко споделяне на житейските обстоятелства в периода от юношеските години до пенсионирането:
Вдъхновение за своето образование получава от вестник „Орбита”, който е с научно-популярна насоченост и публикува много материали за новите сфери като информационни технологии, изчислителна техника. Така завършва специалност „Проектиране и внедряване на АСУН” в универститета в София, след което започва да работи и продължава да учи „Експлоатация на жп транспорта”. Обаче винаги е искал да завърши икономика, което и прави на по-късен етап от живота си. И така почти 50 годишен завършва „Икономика на траспортната фирма” и наистина вярва в концепцията за учене през целия живот. Любимата му тема е математиката; много активно се занимава с програмиране на Кобол, Алкол и най-много на Фортран. Точно по това време се случва доста бързата смяна на машините и технологиите, но той теоретично е бил готов за този „скок” и преходът за него е бил безболезнен. Всъщност тогава той е въвел практики от сегашния тийм билдинг, за да управлява тази промяна в своя отдел, да подкрепя и подпомага служителите си. Със съпругата си се среща в предприятието, били са колеги. Нейният баща също е от Асеновград и са имали общи теми за разговор, пътували са заедно до там. Имат син и една внучка. Той винаги е бил активен общественик, особено в синдикатите.
Настояще
Моля, опишете връзките между поколенията във вашето семейство:
Родителите му са живяли в гр.Асеновград и не са могли много да му помагат. Брат му се е грижел за тях, тъй като е живеел по-наблизо. Но са били близки с родителите на жена му, които също са живеели в София. Майката на неговата съпруга им е помагала в отглеждането на сина им. Когато тя остарява и заболява, те поемат грижата за нея.
Какви медии използвате всекидневно? Какви нови технологии използвате?
Използва предимно интернет, като критично подбира източниците си на инфромация и новини. Телевизия гледа рядко. Негативно съм настроен към информационните медии – едните леви, другите десни, третите „несвестни”.
Моля, накратко опишете условията, в които живеете в момента:
Всеки четвъртък се събират бивши колеги и приятели, и отделно има един кръг от приятели, с които се събират периодично като пояснява „комуникираме много по мобилните телефони”. Определя приятелите си като интелигентни и културни хора и по отношение на образованието и в отношенията си с хората. Всеки ден се грижи и прекарва време с внучката си след нейните занимания в детската градина, защото тя се подготвя за започване на училище тази есен. Голяма част от вниманието, времето и ресурсите му отиват в ремонтните и строителните работи в двете къщи в провинцията. Приятели и роднини често разчитат на него за ремонтни работи.
Какво ви мотивира или може да ви мотивира?
Той все още е много активен синдикален член и участва в преговорите за условията на колективния трудов договор на железничарите, работещи в БДЖ – пътнически превози, които се водят в началото на 2020 г. Особено за синдикалните му дейности сега е плюс, това че е независим, защото така може да отстоява правата на работниците и да преговаря от тяхно име. В общи линии, той потвърждава ползите от ангажирането на пенсионерите, които имат знания, умения и подход в обществения живот, защото това им носи радост и смисъл.
Какви според вас са основните роли на пенсионерите?
За него пенсионирането е „един преход от активен към по-малко активен начин на живот, но е и възможност”. Той вижда един вид „ниша” за квалифицираните и знаещи „млади пенсионери” да продължат участието си в публичния живот чрез обществени дейности. За обществената си дейност никога не е получавал заплащане, нито иска да получава. Смисълът е да допринася за нещо смислено, да има тръпка и да се постигат добри резултати накрая. Човек винаги може да си намери начин да е активен и след пенсионирането. Лично, той няма достатъчно време, за да направи всичко, което възнамерява.
Какво е посланието ви към младите хора?
Неговите послания към младото поколение са: „Първо - да са живи и здрави; второ – да работят и трето – да имат късмет, защото не винаги работата довежда до желания резултат.”