Боян Х.

by Raya S.

Име: Боян Х.
Пол: Мъж
Място на раждане: с. Голям Върбовник, Кюстендилска област, България
Гражданство: Българско    
Семейно положение: женен

Минало

Година на раждане?

Роден e през 1942 г. в село Голям Върбовник, Кюстендилска област.

Кратко споделяне на житейските обстоятелства от детството и юношеството:
Боян е роден в голямо семейство, били са 4 деца. Има двама по-големи братя и една сестра. Той е най-малкият в семейството, и един от най - малките в рода. Три поколения са живели в две къщи, в един двор и всички са имали едно домакинство. В домакинството са и семействата на двамата му чичовци.
Днес, Боян си спомня много добре своята баба, която е била глава на домакинството, но не знае дядо си, тъй като той е бил убит по време на Втората световна война преди да се роди.

Баща му е работел, за да изхранва семейството заедно с братята си. Били са голяма фамилия – баба му е имала 12 деца, по-голямата част от които са живеели заедно за продължителен период от време.
Фамилията е обработвала земя, гледали са животни, имали са хлебопекарна и магазин, в които всички са работели. Баща му основно се е занимавал с шивачество, имали са шивашка работилница и са зидали по строежите. Майка му е била домакиня и се е грижела за къщата, децата и личното стопанство. Жените от рода са работели в личното стопанство – земеделска и животновъдна работа, както и производство на различни продукти като сирене, масло и т.н. от личната продукция.
Всички в разширеното семейство, в което е израстнал са работели – децата са работели наред с възрастните. Спомените му за детството и юношеството са свързани предимно с много работа и бедност. От малък е работел земеделска работа, както и всичко каквото е било необходимо в голямото домакинство, наред с възрастните.

В разширеното семейство са имали много близки взаимоотношения, които продължават и до днес с тези, които са още сред живите, тъй като повечето членове на това семейство вече не са между живите. Разширеното семейство е било много голямо. Когато баба му умира – семейството е било около 130 души. Спомня си как в ден на „Прошка“ по-младите са се подреждали да й целуват ръка – по традиционен обичай, и тогава преброявал, че 102 души се изреждат и минават покрай баба му. До 1952 г. неговото семейство живее заедно със семействата на двамата му чичовци. Постепенно децата (братовчеди на Боян) един след друг заминават да учат в София и Москва. През 50-те години в България започва коопериране на земята, изграждат се ТКЗС-та, част от хората мигрират към градовете и структурата на голямото разширено семейство се трансформира постепенно в нуклеано семейство. По-голямата част от братовчедите на Боян мигрират да живеят в околните градове.
Според Боян, младите хора по време на неговото детство са имали много по-голям респект и уважение към възрастните хора – както вътре в семейството, така и в обществото като цяло. Това той не може да каже, че съществува днес. Той не харесва съществуващото отношение на младите към по-възрастните и подчертава, че това не се дължи на факта, че той е на повече от 70 години. Според него, взаимодействие между поколенията трябва да съществува, защото по този начин се предават традиционните ценности и култура на обществото, съхранява се културата на народа.
Независимо от съществуващите трудности и бедност, Боян завършва гимназия както всички деца от разширеното семейство, и следвайки пътя на своите по-големи братовчеди – заминава да учи в Ленинград (днес Санкт Петербург) в Русия, специалност физика, по-конкретно  оптични системи.

Когато си спомня за своето детство и юношество, Боян се натъжава, защото се връща в годините на бедност и недоимък. В същото време, неговите спомени за начина на живот в разширеното семейство са изпълнени с весели случки, смях и детски забавления; спомня си с уважение своите родители, тяхната любов и грижи, усилията им да му осигурят възможност да учи и да завърши висше образование.

След завършване на висшето образование – активен трудов период
Боян започва работа във ведомствен изследователски институт, свързан с металообработване. През 1972 г. защитава кандидатска дисертация и получава научна и образователна степен – доктор. Обича своята професия и работа и винаги е работил в изследователски лаборатории, независимо че по това време заплащането на научния труд не е високо. Заплатата на млад учен бе много по-ниска в сравнение със заплащането при други професии на тежък физически труд – като миньори, работници в заводи за тежкото машиностроене, металообработване и други. Доходите му от заплата се повишават, когато защитава дисертация и се променя научния му статус, той заема по-висока длъжност в научната кариера в изследователската лаборатория. Променят се и икономическите условия на ежедневието му към по-добри, но самият начин на живот – не се променя. По-късно се хабилитира и става доцент в изследователски институт към БАН, където работи до 67 годишна възраст. Според законодателството хората на научния труд имат право да работят до 67 години, което е по-висока възраст от  възрастта за пенсиониране в страната. На 67 годишна възраст Боян се пенсионира. В резултат на научната си дейност – регистрира повече от 10 патента с сферата в която работи – оптика.

Настояще
Днес, независимо, че от 12 години е пенсионер, Боян продължава да разработва теоретични проблеми, върху които е работил последователно през цялата си трудова дейност. Работи без заплащане, по своя воля и желание, воден от научните си интереси и постижения. Независимо, че е пенсионер, той членува в професионални научни мрежи, в които има интерес към неговите научни резултати, добре известен е сред  научната професионална общност. Продължава да публикува в международни реномирани научни списания, независимо че таксата за публикуване в тези списания е висока, той успява да  покрива тези разходи и като пенсионер. Канен е да участва в различни международни научни конференции, но поради липса на финансови средства за покриване на разходите – не може реално да участва. Невъзможността да има достатъчно финансови средства, за да участва в научните форуми, Боян е тъжен и това го прави нещастен. Липсва му  живата комуникация с колеги, които разработват аналогични проблеми, а днес постигнатите от него резултати имат широко приложение в новите технологии. Въпреки това, Боян е доволен от своят професионален живот, работата му винаги му е била интереснаи я е вършел с желания и днес се е превърнала в негово хоби. Днес, той продължава всеки ден да работи средно по 3 - 4 часа.

Основният мотив, който го кара да продължава да работи е постоянният и устойчив интерес към изследователския проблем, интересът на твореца върху проблемите на теорията на аберация. На международно ниво, той е един от първите, които са започнали да разработват този проблем, както е и един от малцината достигнали до съществени резултати. Тези теоретични разработки са в основата на разработките върху оптичните системи – които са в основата на съвременните компютърни технологии, всички съоръжения чрез които се реализират съвременните комуникационни системи и които ние днес използваме в ежедневието. На основата на тази теория практически функционират комуникационните системи на земята и в космоса; бъдещите технологии в комуникационните системи са пряко свързани в теоретичните резултати, които Боян е получил и развива. Тези постижения го правят щастлив и доволен от това, което е постигнал като професионалист.

Днес, Боян и съпругата му живеят в полите на Витоша - близо до София. Той е много активен човек и спазва строго избрания от него дневен режим, а именно – всеки ден спортува и прави не големи преходи в планината, тича определено разстояние и спортува; работи в градината на двора – грижи се за овошките и декоративните насаждения, и разбира се -  посвещава определени часове на работа върху научните си интереси. Като всеки човек над 70 години - има някои хронични заболявания, но казва, че е в относително добро здравословно състояние, старае се с превантивни мерки да съхрани здравето си, спазва хранителен режим и семейството се храни здравословно. Води здравословен начин на живот – храни се здравословно, ежедневно спортува с  умерено физическо натоварване, общува с приятели и с колеги  от професионалната общност.

Основните месечни доходи са от пенсията и от наем на апартамент в града. Този доход не е достатъчен, за да покрие изцяло желанията за начина на живот на семейството. Боян счита, че пенсията, която получава далеч не отговаря на отработеното време, вложения от него труд и постигнати резултати и продукти, които е патентовал и които се използват в практиката.

По отношение на обществения и политически живот – той се интересува от това, което става по света и в страната, следи новините в медиите, има своя позиция по отношение на политиката и управлението на правителствата, за отделни политици и управленци, но не взима участие в политически събития.
Интересува се от изкуство, следи културния живот в страната. От изкуствата любима му е операта, посещава оперни и театрални постановки, слуша с удоволствие оперна музика.

Посланието на Боян към младото поколение е „Да живеят творчески и да вярват в себе си; да са по-малко агресивни, да са по-добри и да ценят доброто, да се трудят повече и да имат уважение към възрастните.“