Иван Б.

by Ivanka B.

Име: Иван Б.
Пол: мъж
Място на раждане: с.Свежен, община Брезово, България
Местожителство: гр.Карлово, България
Националност: българин

Минало

Година на раждане:

Роден е на 27 юли 1950 г. в село Свежен, община Брезово.

Кратко споделяне на житейските обстоятелства от детството:
Иван е роден в село Свежен, община Брезово, на 27 юли 1950 г. в родилния дом. Той е третото дете в семейството, има двама починали братя (на 6 месеца и на 12 години), има и друг брат, който е роден през 1958 г. Баща му е бил свещеник, родом също от Свежен, служел от 1942 до 1962 г. в родното село, а след това в гр. Карлово до неговата кончина през 1987 година. Майка му е била учителка, която е работила в с. Свежен от 1942 г. до 1978 г. и след пенсионирането си се е преместила също в Карлово. Селото тогава е било многолюдно. Имало е лекар, медицинска сестра, акушерка, зъболекар – все длъжности, които изисква животът на село. Иван е учил от 1 до 7 клас в основното училище в селото. След това се е преместил в гр. Карлово, където е завършил 8 клас и е започнал да учи в механотехникума в Карлово, който завършва с отличен успех през 1969 г. Две години отслужва военна служба в гр. Казанлък и в края на военната си служба му е била предоставена възможност за подготовка за кандидат-студентски изпити. Иван е приет във ВИММЕСС – Русе, където учи 5 години в специалност „Механизация на селското стопанство”.
В студентските си години е бил състезател в отбора по вдигане на тежести с ръководител известния Иван Абаджиев. Запознава се със съпругата си, когато е студент втори курс. Тя също е била студентка в Института за детски учителки в гр. Русе. В края на 1973 г., около седем месеца след срещата им, те сключват граждански брак в родното му село.  

След завършване на Института, Иван е бил изискан от ВМЗ – гр. Сопот. Младото семейство се установява в Карлово, като най-напред живеят при неговите родители, а през 1978 г. когато се ражда синът им се преместват в служебно жилище предоставено от ВМЗ – Сопот в гр. Сопот. Постъпването му във ВМЗ-Сопот е било в лагерното производство, тъй като комбинатът се е състоял от много заводи с различно предназначение. Него са го устроили в лагерния завод в с. Кърнаре, което е на 18 км от гр. Карлово. В действителност Иван отговаря за ковашко-пресовия участък, който е произвеждал лагерни гривни на високо производителните преси Хатебур, които имат голям набор в програмата си за производство на детайли от типа на ротационните. След първото му назначение е повишен и става началник на отдела по качество на ковашко-пресовия цех, на която длъжност работи 5 години. През 1983 г. във ВМЗ-Сопот се организира Институт по лагери и лагерни възли, където най-напред работи като технолог по ковашко-пресова обработка, след което се издига до заместник началник отдел. През това време Иван участва със свои колеги в много семинари, симпозиуми и командировки в рамките на ОИСПП /Организация за производство на лагери в социалистическата система/. Посетили са почти всички държави в Европа с различни задачи за изучаване на технологии, машини и оборудване. Докато е работел в Института е започнал следващо обучение в МЕИ София за придобиване на званието „научен сътрудник” трета степен по ковашко-пресовата обработка и обработка на металите чрез пластична деформация. По това време е имало възможност и за обучение по чужди езици, той е избрал немски език и е бил изпратен в МЕИ-гр. Варна за 6 месеца. От януари 2000 г. е назначен за директор на площадка Кърнаре, която произвежда и обработва лагерни гривни. През 2002 г. световноизвестната фирма SKF, водеща в лагерното производство, закупува Лагерния завод в Сопот и Иван продължава да работи там още 13 години до своето пенсиониране.

Пенсиониране
Иван се пенсионира през месец март 2013 г., но по молба на неговите началници остава известно време да работи и да обучава млади кадри. В края на 2013 г. окончателно се освобождава от производствената дейност и започва нов живот. Той има четири внучета и помага за тяхното отглеждане, възпитание и обучение. Занимава се много и с обществена дейност. В продължение на 30 – 40 години неговите родители са събирали ръкописно в дневници и тетрадки богатата история на своето село. Непрекъснато са се подготвяли да издадат книга, но по финансови причини не са успели. Когато се пенсионира, Иван се заема да прегледа всички материали, да ги подредя по раздели – и резултът е 40 раздела в книгата „Историята на село Аджар – Караджадатска нахия”. Селото е образувано веднага след падането на България под турско робство от оцелелите търновски боляри и царски войници, които спасявайки се от ятагана на поробителя са търсили убежище и по Балкана са стигнали до тези земи. Село Свежен (старо име Аджар) е било средище на Караджа-Датската нахия (преведено на български Средногорска околия), която обхваща 64 села. Селото имало много богата традиция – имало е килийно училище, мъжко училище, построено непосредствено след Априловската гимназия в Габрово. Много от хората в селото са усвоили знаят в Цариград – шивачи, обущари, ковачи.

Написвайки тази книга, Иван се е запознал с много стари хора, с много родове, тъй като има и много опълченци, участници в Руско – турската освободителна война. Това го насочва към изготвянето на родословни дървета и той показва една малка част от тях, които са събрани във вид на книжки. В тях обхваща около 8 поколения. Има и папка с други родословни дървета още във вида на черна, които предстои да бъдат издадени. През лятото той често е в с.Свежен,  когато непрекъснато има посещения от студенти и той с удоволствие се среща с тях и им разказва за историята на селото.
През 2018 г. е участвал в Конкурса по родословие и краеведство, организиран от Община Стара Загора и клуб „Род и памет” и печели първо място. Произведен е бил за краевед на България за годината. През 2019 г. е написал още много родословни дървета, отново е участвал и е получил същите отличия. Тогава в конкурса се включва и неговото внуче, което носи неговите три имена. Внукът заема второ място в своята възрастова група.

Ежедневие
Ежедневието му като пенсионер е много разнообразно. Интересувайки се от историята на България, на неговия роден край, той е издирил и се е снабдил с всички книги, издадени за неговото село и за съседните на него села. Запознал се е с техните автори, станали са приятели, - поддържат връзка и често се виждат. Живеейки в Карлово, с неговата съпруга не пропускат празниците на града, представяне на книги, театрални, оперни представления и други. Наред с други дейности, помагат и в отглеждането на внуците си. Синът му се занимава с пчеларство, отглежда зайци, кокошки, пъдпъдъци. Иван поддържа къщата, двора и градината в село Свежен. Всяка година със съпругата му ходят на две екскурзии в чужбина – една малка /6-7 дни/ и една голяма /две седмици/. Почти два пъти са обиколили Европа по негови сметки. Правят еднодневни или двудневни екскурзии в България и прекарват време на родното Черноморие през лятото. Когато е възможно взимат и внуците с тях. „Парите трябва да се харчат разумно”. Иван споделя, че неговата пенсия и тази на съпругата му стигат за покриване на нуждите. Не могат да се оплачат, дори успяват да отделят и за внуците.

Какви медии и нови технологии използвате?
Той гледа телевизия, най-редовно следи новините, макар че не членува в никоя политическа партия. Ежедневно е във връзка през мобилния си телефон с роднини и приятели. Има компютър, а и докато е работел в Лагерния завод го е използвал през целия ден. След като се пенсионира, той започва да подготвя за печат събраната история на селото. Материалите, оставени от неговите родители са на отделни листове, бележки в тефтерчета и тетрадки и му е отнело много време и усилия да сглоби всеки раздел. Тоя са е набрал текста на компютър и е сканирал снимковия материал.  
Иван е доволен от постигнатото през 70 години съзнателен живот – и духовно, и материално. През годините е стигнал до заключението, „че без знание човек не може да се чувства пълноценен”.

Каква е основната роля на пенсионерите?
„Една от задачите на днешните пенсионери е да предават своите знания на по-младите, на техните синове, дъщери, внуци и правнуци. Хубаво е да се разказва и предава родовата памет от поколение на поколение, но написана е още по-добре.”

Вашето послание към по-младите поколения?
„Времето да се използва съзнателно, да се учи, да се твори и да се напредва, тъй като годините вървят, навлизат нови технологии, нови машини, нови форми на производство и те трябва да бъдат подготвени за тази цел, за да бъдат смислени граждани на нашата държава.”