Иванка П.

Настояще

Какво мислехте за възрастните хора, когато бяхте млада?
Тя никога не е мислела сериозно за пенсиониране. Въпреки, че когато е работела на смени, грижела се е за нейните мъже и домакинството, си е мислела „веднъж да се пенсионирам, ей така да мога да си почина!” Искала е много да си остане вкъщи, но е разбрала, че като остане човек вкъщи се отпуска, че започне ли да отлага нещо, да го свърши после, накрая се чувства неудовлетворена. Не е очаквала съпругът й да почине и тя да остане да живее сама. Искали са да пътуват заедно, когато се пенсионират. Въпреки това, тя пътува с приятели, но не е същото.

Моля, опишете връзките между поколенията във вашето семейство:
Дядо й е живял в отделна стая в тяхната къща, не е искал да се храни с тях, но майка й преди да седнат на масата, първо на него е носела храната. Баща й е починал след първата й година в техникума. Тя прекарва лятото като му чете, обичал е исторически книги и са се разхождали заедно в градината, когато е имал проблеми с дишането. Когато е тръгнала за техникума през есента, той е знаел, че няма да се видят отново и се е сбогувал с нея. На майка й е било трудно да се справя и след 5 години отново се е омъжила. Тя си спомня как родителите на съпруга й са живели в мир и разбирателство, винаги заедно, седнали пред къщата на улицата, глава до глава и са си говорели.   

Какви медии използвате всекидневно? Какви нови технологии използвате?
Тя се описва като „старомодна” – без смартфон и без компютър. Има уговорка с внука, когато му купят нов телефон, той ще й даде неговия стар апарат. Също така, той е обещал да я научи как да го използва „Бабо ще се научиш много е лесно.” Нейните приятелки имат по-модерни телефони, особено тези на които децата са в чужбина. Телевизорът работи цял ден, той й е другар. „Самотота е страшно нещо”, споделя тя, особено вечерите, когато е пусто вкъщи и това навява лоши спомени.

Моля, накратко опишете условията, в които живеете в момента:
Напоследък тя се чувства малко обезкуражена. Пенсията й не е достатъчна, за да живее прилично, чувства се зле, че не може да помага на синовете си. Иска да допринася повече, защото винаги е била тази, която дава, а не да взима. Днес, се грижи за болния си девер, работи в градината си и дните й са по-радостни с внука й. Тя успява да попътува малко, благодарение на това, че преди години продават една нива. Била е на почивка в Турция няколко пъти, Гърция, посетила е Виена и Будапеща, както и доста екскурзии в България. “Да отидеш някъде макар и за 7 дена, те кара да забравиш всичко ежедневно, искаш да промениш нещо.” Обича да гледа турски сериали по телевизията и разпознава някои от местата в Истанбул, което я радва, защото е била там, видяла ги е на живо.  

 
Какво ви мотивира или може да ви мотивира?
С приятели се среща два пъти в седмицата на кафе и приказки. Вратите й са винаги отворени и внукът й е с нея през повечето време. „Всичко ми грее като влезне той”. Тя казва „Достатъчно ми е, сина ми да отвори вратата и да ме попита „Как си майко, добре ли си?”

Какви според вас са основните роли на пенсионерите?
Нейният внук е гордостта и радостта в живота й. Особено сега като каже: „Бабо, недей много да излизаш, пази се!” Това е да живееш, да се радваш на живота, на деца и внуци. Иванка иска да живее, да научава, да чуе нещо хубаво. Особено като стане човек на години му се иска да излезне между хора, да излезне навън, да види нещо.

Какво е посланието ви към младите хора?
Нейното послание към по-младото поколение е „да се уважават взаимно, близките, всички хора, да не са егоисти и да са трудолюбиви. За да има стабилни семейства, трябва да се правят компромиси от едната и от другата страна.”