Мария К.

by Stoyanka V.

Име: Мария К.
Пол:  жена
Място на раждане: с. Бърля, Годечко, България
Местожителство: гр. София, България
Националност: българска

Минало

Година на раждане?

Родена през 1945 г. в село Бърля, Годечко, живее в гр. София, България

.
Кратко споделяне на житейските обстоятелства от детството:
Семейството на Мария е живяло заедно – майка й, баща й, тя, брат й, двамата братя на баща й, баба й и дядо й. Майка й я е родила у дома, тя е второ дете, но първата рожба на майка й умира, а след нея се ражда брат й. Семейството е имало малко стопанство – овце, кози, крави, коне. Прякора на фамилията на село е бил Панченци. Рода Панчеви на дядо й е богат род. Първите й детски спомени от 2-3 годишна възраст са как с майка й отиват на гости при кумата. Тя е била от Сърбия и е трябвало да минават през една ливада, за да отидат при нея. Помагали са й да бере гръсти /коноп/ за кълчища. Семейството им се е завивало с кълчищни одеала. Днес селото все още е останало като в онези години – почти самобитно. Домът им е запустял. Училището, в което е започнала първи клас е затворено и разрушено, а покривът му е паднал. Още като малка, семейството се мести да живее в гр. София. После си купуват двор в един от кварталите на София, където родителите й започнали да строят къща. Баща й обичал реда. Имали са много цветя и овощни дървета. Семейството й е било патриархално. През ваканциите с брат й заминавали на село. Брат й бил с една година по-малък от нея. На село спели при баба им. „Привилегия беше да спиш до баба. Имахме си график кой кога да спи до нея.” Все още помни най-вкусното нещо, което е яла през живота си – питка с квас и домашно масло. 

 
Житейски обстоятелства в периода от юношеските години до пенсионирането:
Мария е започнала училище на 8 години, първият й учител – другаря Венков е свирел на цигулка. Друг любим учител е другаря Бонков, когото всички деца са обичали. Когато са слушали уроци, ръцете на учениците са стояли отзад на гърба. Учителката по химия я наричали „Баба Молекула”. Тогава е имало дисциплина и уважение към учителите. Те са били богове за учениците. „Още си спомням аромата, когато тръгвахме наесен на училище. Тополите издаваха специфичен аромат.” Училището е имало опитно поле, където всеки клас е засаждал зеленчуци и се е грижел за тях.
След като завършила 11 клас, майката на Мария я насочила да продължи образованието си в Института за хладилна техника. Винаги се е съветвала с родителите си, а по-късно когато се омъжила всички решения са взимали заедно със съпруга й „Никога не съм вземала сама решение”. Три месеца след като започнала да учи, започнала и работа в Хладилния завод. Първата й заплата била 65 лв., които тя внасяла в общия семеен бюджет като ги давала на родителите си. Продължила да учи във вечерното училище. „Първото ми влюбване беше в 11 клас. И преди това имаше трепети към момчета.”

Била е на 22 години, когато се е омъжила през 1967 г. след много кратка дружба. Меденият им месец е бил в Сърбия и на морето заедно със свекър, свекърв и девер. Всички са живеели заедно и са си имали уважението. На 23 години се ражда дъщеря й и те помагат в отглеждането на детето. На 25 г. се ражда и сина им. Детската градина, която децата посещават е финансирана от местоработата на съпруга й, т.е. не са имали разходи за нея. Съседите са били добри хора и са си помагали. Семейството е ходело на опера, театър и кино. През зимата са почивали на планина, а през лятото на море. И двамата със съпруга й са били конструктори, работническо семейство. Имали са кредити, но са ги връщали в срок. Дори са успели да си купят автомобил – Варшава.  В завода са правели хладилни компресори за Япония. Тя е имала облекчен работен ден, защото е посещавала и вечерно училище. „Мечтата ни със съпруга ми беше като се пенсионираме да отидем в планината и да станем хижари.”

Настояще
"Грижата за възрастните хора в семейството е дълг. Аз се грижех за майка ми и баща ми.” Майка й се е грижела за свекърва си до последния й дъх. „Когато бях млада проблемите на възрастните хора не ме вълнуваха. Сега дойде времето на самота, без приятели, изолиран живот.” Животът й е затворен в дома. На запад хората на нейната възраст пътуват, а в България някои пенсионери дори не могат да сложат месо на трапезата. Когато е била на гости при сина си в САЩ, непрекъснато е виждала хора на нейната възраст, които още работят и са усмихнати. Тук не е така. Управниците в България считат, че с 300 лв. пенсия един пенсионер може да живее. В България не се яде чиста храна. Здравеопазването не е на ниво.

Мария обожава домашните си любимци – куче и котка. И градината също.  Сутрин щом се събуди отива в градината, радва й се, скубе буренчета, полива я, наблюдава как се раждат плодовете на труда й. Всяка сутрин прави гимнастика и кара колело. Стреми се всеки ден да свърши нещо, което вечер като си легне да чувства удовлетворение от един пълноценно изживян ден.

Мария гледа телевизия и чете вестник „Трета възраст“, не може да си позволи да купува други вестници. Използва Скайп за връзка със сина си в САЩ. Чувства се малко изостанала с новите технологии, защото наблюдава възрастни хора, които имат интернет на телефоните си и общуват във Фейсбук.

Мотивират я успехите на нейните деца и внуци.

Мария вижда основната роля на пенсионерите в предаването на традициите. Семейството трябва да общува. Трябва всички да седнат заедно поне на вечеря. „В моето семейство не само се раждат деца, но се отглеждат и възпитават от семейството.”

Нейното послание към по-младите поколения е същото като на нейния баща и на сина й: „Всеки ден трябва да се свърши работа поне за 5 стотинки.“