Мария К.

by Emilia L.

Име: Мария К.
Пол:  жена
Място на раждане: с.Радомирци, Северна България
Местожителство: гр. София, България
Националност: българска

Минало

Година на раждане?      

 Родена е на 29 февруари 1936 г. – високосна година, но е
записана на 01 март.

Кратко споделяне на житейските обстоятелства от детството:
Нейното семейство е живеело отделно от родителите на майка й и баща й. Имала е сестра и е запазила много семейни истории от детството си, като например историята за бащата на нейната майка, който е имигрирал в Америка през 1913. Трябвало е да отпътува с „Титаник”, но е закъснял и е изпуснал кораба и така е доживял до 94 години. Всички семейни истории се предават на внуци и правнуци, като по този начин се поддържа висок семеен дух и обвързаност. Мария завършва образованието си в селото през 1950 г. и след това гимназия в близкия град Разград, където обожава учителите си. Всичките й съученички завършват университет, което е прецедент по онова време. Майка й е домакиня и работи в стопанството, а баща й е оператор на трактор. Определя детството си с една дума „грижа”.

Житейски обстоятелства в периода от юношеските години до пенсионирането:
Мария завършва висшето си образование в Софийския университет, специалност математика през 1958. Горда е, че е учила с едни от най-добрите адакемици и професори от онова време. По време на студентските си години не е имала романтични увлечения. Влюбва се, когато се завръща да учителства в родния си град. Една седмица след като са се запознали с бъдещия й съпруг, той й е предложил. Спомня си „Започнахме да си говорим официално на 23 декември и се омъжих на 4 януари, когато приех неговото фамилно име.” Имат двама сина. Всеки в семейството е свободен да се развива в професионалната си сфера. Преместили са се от Разград в София, заради работата на мъжа й. Тя започва работа като учител по математика в Английската гимназия в София, където преминава целия й трудов стаж. След пенсионирането, тя продължава да преподава частни уроци и да подготвя студенти за изпити, включително и собствените си внуци. Семейството й предимно е ходело на почивка на планина и на екскурзии в чужбина: Гърция, Франция, Испания, Израел. Мария вярва, че е много важно човек да пътува, за да има хубави спомени. Споделя, че непрекъснато е закриляла семейството си.  

Какво беше положението на възрастните хора, когато вие бяхте млади?
През Първата световна война е убит бащата на баща й, така баба й остава вдовица с три малки деца. Затова, баща й, който все още е бил ученик в началното училище поема грижата за семейството и започва да работи в земеделието. Той учи само до седми клас и се грижи за майка си, брат си и сестра си, но много иска да се учи. След като създава свое семейство, всеки в семейството продължава да се грижи за майка му. Баща й настоява децата му да имат висше образование и ги подкрепя във всяко тяхно решение. Така те сами са решавали какво да учат и каква професия да изберат. Тя си спомня, че е имало много силно чувство на разбирателство, взаимна помощ и уважение между възрастните хора в селото в детските й години. Тогава възрастните хора също са живяли много активен живот.  

Моля, опишете връзките между поколенията във вашето семейство?
Мария дефинира връзките между поколенията в нейното семейство като взаимна загриженост. След завършване на университета, тя се завръща в родния град да помага на родителите си. Същевременно, когато са живеели в Разград и двете баби са им помагали много в отглеждането на децата. Според нея, това е било част от манталитета на хората по онова време. Мария си спомня: „Възрастните хора бяха ангажирани с нас и ние с тях. Родителите ни обичаха и се радваха на семейния ни живот и ние се опитвахме да не ги разочароваме и натъжаваме.”

Настояще

Какво мислехте за остаряването когато бяхте млади?
Когато е била млада не е мислела за своето пенсиониране, защото е била много заета и посветена на работата си, не е имала време да мисил за това. Винаги е била ангажирана с грижа за по-възрастни членове на семейството и затова смята, че това е нормално, когато става дума за нейното пенсиониране.  

Моля, опишете накратко житейските си обстоятелства понастоящем:
Сега Мария живее сама, съпругът й е починал преди шест години и тя тежко изживява загубата му, липсва й. Двамата й сина живеят самостоятелно със семействата си, но много й помагат и я уважават. Споделя, че не е имала никакви финансови проблеми и има всичко, което й е нужно. Чувства се жизнена и произвежда голяма част от необходимите й продукти, тъй като прекарва летата в провинцията, в родната си къща.

Като пенсионер, тя никога не е била отегчена или да се е чувствала изолирана или самотна. Помагала е при отглеждането и образованието на внуците си. Вече е и прабаба. Все още дава частни уроци по математика на студенти и има активен приятелски кръг. Всеки петък от 25 години насам се среща с колеги от университета и активно участва в срещи на земляци от нейния роден Разград, които живеят в София. Хобито й е градинарство. Наследила е от майка си и от свекърва си умението да плете, шие и готви. В апартамента си в София отглежда много орхидеи.

Кои медии използвате в ежедневието си? Кои нови технологии използвате?
Вестниците и телевизията са сред предпочитаните медии, които Мария използва. Тя е запозната с новите технологии, тъй като е била една от първите учителки в България по математическа информатика. Има също така компютър и интернет вкъщи, но не ги използва редовно. Подозрителна е към информацията в интернет и вярва, че модерните технологични устройства са колкото полезни, толкова и вредни, особено за по-младото поколение. Има смартфон и обича да прави снимки с него.

Какво Ви мотивира или може да Ви мотивира?
Да бъда активна и да продължвам да съм полезна, да създавам положителни емоции, да не бъда в тежест. Мария казва: „Аз съм била активна през целия си живот като баба, родител и професионалист.”

Според Вас, каква е основната роля на пенсионерите?
Колкото е възможно да помагат на семействата и приятелите си. Да не ги ядосват и да не бъдат капризни. Да бъдат здрави, в движение и да са физически активни. Да предават семейната история и традиции, а младите да приемат колкото и както желаят. Пенсионерите могат да работят допълнително, стига да не заемат мястото на младите хора заради заплащането. По-добре е да се помага доброволно, без заплащане.

Какво е Вашето послание към по-младите поколения?
Младите хора да работят усърдно, да учат много, да използват по-малко новите технологии и устройства и да извършват повече мисловна дейност. Да намерят своето си място и да са полезни за следващото поколение.