Радка Б.

by Ivanka B.

Име: Радка Б.
Пол: жена
Място на раждане: с.Каравелово, България
Местожителства: с.Каравелово, България
Националност: българска

Минало

Година на раждане?

Родена през 1943 г. в село Каравелово, България.

Кратко споделяне на житейските обстоятелства от детството:
Радка Б. е родена на 8 октомври 1943 г. в село Каравелово у дома, защото  тогава не е имало родилен дом. Отначало са живяли общо - с чичо, стринка, баба, дядо и братовчедите. След това цялото им семейство (майка, баща, тя и сестра й) се преместват в старата им къща, в друга махала на селото, където те живеят до постъпването й в гимназията.

Житейски обстоятелства в периода от юношеските години до пенсионирането:
В осми клас Радка отива да уча в гимназията в град Карлово. Следващата година нейният баща внезапно на 45 години си отива и тя напуска гимназията, заради майка си. Като всеки млад човек и Радка се е влюбвала, имала е много кандидати, но във всички тях все е намирала някакви кусури. Същевременно си е давала сметка, че и тя не е идеална. Затова си е мислела, че или ще остане ”стара мома” или ще се омъжи без любов. Така и станало – омъжила се без любов за младеж от Каравелово, за което никога не е съжалявала. Сватбата е била на 15 април 1963 г., когато тя вече е била ученичка във вечерен техникум. Ходела е на работа редовна смяна, вечерно време на училище и се е връщала вкъщи с работещите втора смяна. След двегодишно обучение, напуска техникума поради раждането на сина им. След шест години се ражда и дъщеря им. На 20-годишна възраст е станала член на Българската комунистическа партия (БКП) и така е до днес.

Още като момиче е спортувала спортна стрелба в спортен клуб към ВМЗ гр. Сопот. С клуба много са пътували в страната и в чужбина за участие в състезания. Участвала е в много републикански първенства, получавала е много купи, ордени, медали. Работела, учела и спортувала.

Първото й работно място е било във ВМЗ – гр. Сопот. Тогава още не е бил открит лагерния цех. Тя е една от неговите основателки и 10 години е работила в завода. Едновременно с това е продължила със спорта и са я  направили треньор по спортна стрелба – била е и треньор и състезател. Това са били петте й най-хубави години. Организирали са лагер-школи с продължителност по цял месец и са тренирали на Панчаревското езеро. Радка е била много способна и затова са й предложили да се състезава към ЦСКА. Но вече с две деца – нейната майка е нямало да се справи. От ЦСКА са  предложили да вземат цялото семейство в София, но тя е отказала.

Когато е работела във ВМЗ е имало практика да ги изпращат на помощ по един месец в някой от останалите цехове. Така, веднъж, при поредна помощ е получила предложение за преместване в СПТУ – гр. Сопот като домакин на училището. Тя има 20 години трудов стаж в няколко училища. В първите години, като служител в училище, записала отново да учи - първо в Сопот, след това икономически техникум в гр. Клисура. До 1996 г. е работила в техникума, но след като мъжът й се е разболял тежко, са се върнали да живеят в с. Каравелово с нейната майка. Продължила е да работи в кметство Каравелово в отдел ”Военно – отчетно бюро”, където се е и пенсионирала.

Настояще
„Физически остаряваме, но психически се чувстваме млади. Поддържаме връзка, по моя инициатива създадохме Клуб на пенсионера. Създадохме група за стари градски песни и живеем много задружно. С групата участваме в конкурси и фестивали, печелим призови места.”

Има внуци и правнуци от дъщерята и сина. Живяли са заедно в гр. Карлово 20 години в блок, но след заболяването на съпруга й се връщат да живеят в с.Каравелово. От сина си има двама внука – момиче и момче, а от внучката има двама правнука, които я зареждат с голяма енергия.

Пенсията й не е голяма, защото повечето години е работила в бюджетни предприятия. Само за лекарства на месец отделя 100 лв. Духовната храна е най-важната – с колектива за градски песни пътуват и участват във фестивали.

Кои медии използвате в ежедневието си?
Тя чете непрекъснато, също и вестници, гледа телевизия и слуша радио.  

Какво Ви мотивира или може да Ви мотивира?
„Мотивира ме най-много радостта от децата като идват в събота и неделя. Внуците играят на воля на двора.”

Каква е според Вас основната роля на пенсионерите?
„Пенсионерите са стожерът на семейството все пак. Да се занимаваме с внуците, да помагаме на децата с каквото можем. Да предаваме знания, умения, опит.”

Какво е посланието Ви към по-младите поколения?
„По-младите сега са други. Те не са изживяли това, което ние сме изживяли. Ние живеем в два века. Посланието ми към тях е – да уважават възрастните хора!”