Росица К.

by Boyka S.

Име: Росица К.
Пол: жена
Месторождение: с.Долно Белотинци, общ Монтана
Местоживеене: Монтана
Националност: българка

Назад във времето:

Година на раждане?

Родена през 1946 г. в с.Долно Белотинци.

Моля, споделете житейските обстоятелства от Вашето детство:
„Отраснах  в малко семейство – майка ми, баща ми, сестра ми и аз. Помня само дядо си по бащина линия, който не живееше с нас. Живеехме бедно, както всички хора по това време, но бяхме сплотено семейство. Родителите ми бяха трудолюбиви и ме научиха отрано да помагам в домакинството и градината.”    

Моля,  опишете житейските обстоятелства в периода от юношеските си години до Вашето пенсиониране:
„Имам средно образование, завършила съм техникум по хранително-вкусова промишлиност. Работих дълги години като технолог и началник на лаборатория в консервен комбинат в квартал на гр. Бойчиновци.
Омъжих се на 21 години, имам 2 деца – момче и момиче. Почти всяка година летувахме на море или планина, по-рядко пътувахме из страната. Живеехме в къща с двор, в който се грижихме за цветна и зеленчукова градина. Преди години  се преместихме в гр. Монтана. Последните години преди пенсионирането си, работих като компютърен специалист към счетоводството на предприятието, където постъпих в гр. Монтана.
Децата ми получиха добро образование, а синът ми няколко години живя и работи в Германия. Имам 3-ма внуци, момчета, които вече са пораснали и работят.”

В наши дни

Какво беше положението на възрастните хора когато Вие бяхте млади?
„Хората от поколението на моите родители не бяха добре образовани. Но помагаха на децата си с каквото могат, защото бяха убедени в ползата на образованието. В избора на образование и професия се доверяваха на децата си. Всеки учеше това, което желаеше. Родителите не се намесваха в избора. Образованието беше достъпно за всеки, защото беше безплатно.
Цели семейства живееха заедно, младите зачитаха и уважаваха по-старите от семейството, помагаха в домакинството и земеделието. Израстнала съм на село и виждах много млади  хора да помагат на родителите си, защото на село повечето от хората се препитаваха със земеделие и животновъдство по онова време. Младите се вслушваха в съветите на родителите си.”

Моля, сравнете това което си мислехте за остаряването когато бяхте млади, Вашите очаквания за живота си в пенсия, и как реално стоят нещата сега:
„Като млада си мислех, че старостта е много далече във времето. Но животът ми мина много бързо. Съпругът ми се разболя и почина рано. Наложи се аз сама да изуча децата си. Помагаха ми родители и приятели и се справих. Децата ми поеха своя път, имат си професия. Дъщеря ми е семейна, синът ми още не.  
Пенсионерането го приемам нормално, като заслужен отдих. Работих след пенсионерането си на друго място за няколко години – по две причини – малката пенсия, която получих, не ме задоволяваше, а и се чувствах още млада и силна на 56 години, тогава, когато се пенсионирах.”  

Моля, опишете връзките между поколенията във Вашето семейство:
„Бащата на съпруга ми почина рано, а майка му живя до 90 г възраст. Тя ми помагаше в отглеждането на моите деца, по-късно ние се грижихме за нея.”

Кои медии използвате в ежедневието си?
„Редовно гледам телевизия - новини, сериали, музикални програми. Мога да ползвам компютър, Интернет и други технически средства. Работих с  компютър във фирмата. Мисля, че повечето хора от моето поколение не ползват съвременната техника, но има и такива, които се справят добре. Напоследък се организират и компютърни курсове за пенсионери, за да могат да контактуват с децата и вуците си.”

Моля, опишете накратко житейските си обстоятелства понастоящем:
„Живея със сина си в един апартамент. Двамата се разбираме добре. Понякога той ме изненадва с приготвяне на закуската, поднася ми немски специалитети. А пенсията, както споменах, е много малка и несправедлива, според мен. Опитвам се да се грижа добре за здравето си най-вече със здравословен начин на живот, правя редовно профилактични прегледи.         
Имам много приятели и всеки ден се срещам с тях на кафе и разходки. Посещавам концерти и театрални постановки, които има в град Монтана. Рядко си позволявам летуване, по финансови причини.”

Какво Ви мотивира или може да Ви мотивира?
„Всяка добра кауза може да ме мотивира - доброволчеството например, опазването на околната среда. Поддържам ежедневна връзка с децата и внуците си. Обичам да се занимавам с цветя и градинарство. Поддържам добра физическа активност, минавам много километри всеки ден, помагам на приятели в техните зеленчукови и цветни градини. Други приятели ме посветиха в производството на мед и грижата за пчелните кошери, което ми е много интересно. Мисля, че вече усвоих много знания и бих могла да се занимавам в бъдеще самостоятелно.”

Според Вас, каква е основната роля на пенсионерите?
„Пенсионерите са натрупали много житейски опит, който могат да предадат на деца и внуци. Помагат в отглеждането на внуците си. Те са по-спокойни и уравновесени, децата при тях се чувстват добре. Те искат да помагат, а да не са в тежест на децата си. Могат да предават традиции и знания, проверени от живота. По селата работят в цветните и зеленчукови градинки  и се чувстват полезни. Малките пенсии обаче, им пречат да са по-самостоятелни, често парите не им достигат за лекарствата, които вземат. Не си позволяват санаториуми по тази причина, ползват само, ако децата им помагат финансово. Смятам, че това не е правилно, работили са много и заслужават по-достоен живот. Обществото е длъжник на възрастните хора, не е направило дoстатъчно за здравето и спокойните им старини. Медиите не представят истинските проблеми на възрастните хора, съобщават само криминални случаи. Много от тях могат да покажат завидни умения в една или друга област, участват в самодейни колективи, в доброволчески инициативи. Възрастните хора заслужават повече.”

Какво би било Вашето послание към по-младите поколения?
„Да се образоват, да гонят мечтите си, да израстнат добри хора и да възпитават децата си в такива ценности. Да уважават възрастните хора, защото те ще заемат след време мястото им.”