Стефка С.

by Raya S.

Име: Стефка С.
Пол: жена
Място на раждане: Велинград, България
Местожителство: България
Националност: българска
Семейно положение: вдовица

Минало

Година на раждане?

Стефка С. е родена през 1939 г.

Кратко споделяне на житейските обстоятелства от детството:
Тя е имала хубаво, щастливо детство. Семейството живее заедно с нейната баба по бащина линия. Има брат. Семейството, в което се е родила и живее има в по-голяма степен нуклеарен характер, отколкото формата на разширено семейство. Завършва гимназия и след това продължава образованието си.

Житейски обстоятелства в периода от юношеските години до пенсионирането:
Периодът на юношеството си спомня като щастлив и радостен; имала е много приятели, весела среда от близкото обкръжение. Имала е много щастлив семеен живот и заедно със съпруга си са създали щастливо семейство в продължение на 60 години. Съпругът й почива преди две години. Те имат две деца – момче и момиче, които вече имат свои семейства и всички имат много добри взаимоотношения и близки семейни контакти. Децата получават висше образование, внуците й също са с висше образование.

Стефка работи до своята 74 годишнина. Упражнявала е различни професии. Решението да работи е лично нейно, но в този период е нормално жената да работи. Успявала е да съчетава работата извън дома с отглеждане и грижа за децата и семейството като цяло. Този начин на живот е моделът за повечето семейства през онези години.  Семейството е било подпомагано от свекървата на Стефка. Тя е била природно образована жена. Може да се каже, че в икономически план – семейството е имало доходи малко над средните за страна за онези години. Два пъти в годината редовно семейството с децата са ходели на почивка, предимно на море. Повечето от времето семейството на Стефка живее в друг град, в близост до родния й град. След пенсионирането на Стефка и съпруга й – те се връщат в родния им град. Стефка е доволна от своя семеен живот, от семейството, което са създали заедно със съпруга си. Имали са трудности (икономически) както много други семейства, но винаги са успявали да се справят. Описва тези трудности като „нормални“, „ аналогични, както при много хора“. Критични семейни ситуации не е имала.

Всички проблеми, които са възниквали  са се решавали съвместно, когато децата по отраснали, те също са участвали при решаването на различни проблеми. Децата са били свободни да решат къде да учат (в кой университет, каква специалност). Като родители Стефка и съпругът й са им давали възможно най-много информация за различни професии, за да могат децата сами да се ориентират и да решат каква професия да изберат. Но  крайното решение винаги е било на децата. Същата ситуация се повтаря и в семействата на децата им по отношение на внуците на Стефка. Родителите им – децата на Стефка, помагат на своите деца да се подготвят за кандидатстудентските изпити, така че успешно да се представят и да бъдат приети в университетите и съответно в специалности, които сами са избрали. Като правило, семейството наема частни преподаватели, които да ги подготвят за изпитите, което  винаги е представлявало съществена част от семейния бюджет. Но семейството не е подлагало на съмнение дали тези разходи трябва да се направят. Добре е, че  семейството на Стефка, а впоследствие и на децата й са имали възможност да посрещат тези разходи. Образованието е било и продължава да е ценност и приоритет в тяхното семейство. По време на кандидат студентските изпити в университетите конкуренцията е много голяма – за едно място се състезават обикновено 10-15 души. В семейството на Стефка повечето важни семейни решения винаги са взимани с общо съгласие, дори и когато децата порастват и имат свои собствени отделни семейства, те всички заедно продължават да обсъждат и решават семейното бъдеще.

Взаимоотношенията със съседите, както и с колеги в службата винаги са били приятелски, отношения на взаимопомощ. С някои са имали много близки приятелски отношения в продължение на много години, с други – също приятелски, но не много близки.

Семейни отношения: Родителите винаги помагат на своите деца, особено силно това е било изразено от свекървата на Стефка, с която са живели заедно продължително. През цялото време са имали много добри взаимоотношения и Стефка говори с уважение и благодарност за нея. Тя е била вдовица и сама е отгледала децата си. И когато порастват (съпругът на Стефка), те поемат грижата са майка си и се грижат за нея до края на живота й.

Настояще

Моля, сравнете това което си мислехте за остаряването когато бяхте млади, Вашите очаквания за живота си в пенсия, и как реално стоят нещата сега:
Когато е била млада никога не си е представяла, че ще стане като баба си. По време на активния трудов период Стефка е мислела за пенсионирането си като за време, през което ще има достатъчно време да чете книги, да се среща с приятели, да се радва на свободното време, което ще има ... такова време тя никога не е имала.  Радвала се е на своите внуци и особено на правнучката си. Споменава със съжаление, че те живеят в друг град и са далеч, но сравнително често идват да я посещават. По телефона общуват редовно. Тя е в течение на семейния им живот, участва в обсъждания на проблеми и  съжалява, че не може да им помага много.

Моля, опишете накратко житейските си обстоятелства понастоящем:
Дъщеря й, която живее със семейството си в същия град, в близост до  нея, идва всеки ден след работа да й помага в домакинството, преди да се прибере в нейния дом. Стефка има проблеми с предвижване, движи с патерици, сама не може да излезе извън къщата, в която живее. Последните две години за Стефка са много трудни, тъй като тя остава вдовица. Сега живее сама. Тъжна е също, защото повечето от нейните приятели са вече починали през последните години. Останали са много малко хора, с които да е в комуникация. Пенсията не е достатъчна, за да може да посрещне ежедневните й потребности, но нейните деца й помагат както финансово, така и в поддържане на домакинството. Оказват й всячески помощ и подкрепа.

   
Днес дните на Стефка са много тъжни. Потребностите й са много ограничени. Тя успява сама да се движи в апартамента си, да си приготвя ядене, но повечето от нещата ги прави дъщеря й. Стефка днес живее в наследствена къща на два етажа, тя живее на втория етаж и не е възможно да излезе навън без чужда помощ. В скоро време единият от внуците й със семейството си ще започне да идва по-често и тя се надява част от ангажиментите на дъщеря й да бъдат поети от неговото семейство. Тежи й, че е в тежест на дъщеря си, но от друга страна – не е в състояние да промени нещо. Физическата инвалидност се отразява и на психиката й.

Кои медии използвате в ежедневието си? Кои нови технологии използвате?
Ежедневието е много еднообразно – гледа телевизия, но следи само определени предавания, независимо че има много канали за гледане. Тя е социално и политически ангажиран човек, редовно следи новините на местно, национално и международно ниво. Има предпочитани сериали, които следи, гледа филми по телевизията, следи само някои от публицистичните предавания. Добре е информирана и запозната с новите технологии, които се е научила да ползва. Синът й е инсталирал камери за наблюдение (предвид  трудностите в придвижването й), за да има винаги информация какво е здравословното състояние на майка му, какво става в къщата и в двора около къщата. По този начин може да следи в реално време дали е в безопасност. Стефка приема тези технологии, използва ги, но не ги обича.

Какво Ви мотивира или може да Ви мотивира?
Стефка не е мотивирана да продължава да живее по този различен от обичайния за нея живот, да не е активна, да е зависима винаги от децата си, да не може тя самата да им е в полза. Щастлива е да  посреща децата, внуците и правнуците, но смъртта на съпруга й  променя изцяло отношението й към живата.

Според Вас, каква е основната роля на пенсионерите?
Според нея, една от основните роли на пенсионерите е „да помагат на семействата на децата си, да са в помощ при отглеждане на внуците”. Едновременно с това, счита че „възрастните хора предават генетичната и историческа памет на обществото, предават ценностите на обществото, културата и традициите”. Причината да продължи да работи след пенсиониране – е да осигури достатъчен доход на семейството си, включително и да подпомага семействата на децата си. Това е периодът на социалните и икономически промени в България и е трябвало да оцеляват, затова тя работи още около 10-15 години след пенсиониране. Намира коренно различна работа и работи до 75-та си годишнина.

Какво е Вашето послание към по-младите поколения?
Посланието й към младото поколение е: „Да не бъдат толкова агресивни, да са по-добри, да четат повече и да са отговорни към възрастните хора.”