Ташко Г.
by Raya S.
Име: Ташко Г.
Пол: мъж
Място на раждане: с. Якоруда, Разложко, България
Местожителствo: гр. Разлог, България
Националност: българска
Семейно положение: вдовец
Религия: източно православен
Минало
Година на раждане
Ташко Г. е роден през 1951 г.
Детски години и юношество
Ташко е роден и израства в типично семейство за 50-те години на ХХ век в България. Семейството има две деца – две момчета. Те живеят заедно в едно домакинство с баба си и дядо си. Днес, той си спомня много добре живота си по време на детските години. Семейството е много бедно. За него дори и като дете този период (1956-1960 г.) е бил много тежък. Помни добре времето, когато се пазарува с купони и на всеки човек се полага определена порция хляб на ден. И този хляб може да се купи само при представяне на купоните. Чрез купонна система са се разпределяли и други храни от първа необходимост. За Ташко това е било много тежко време, това са били гладни години, години през които са живеели в бедност. Семейството е имало единствено къщата, в която са живели без да притежават други имоти – ниви и земя, които много други семейства са имали. Споменът за тази живот в бедност, често изпитвания глад, слагат траен отпечатък върху целия му живот. Негова основна цел става да намери такава работа, чрез която да може да осигурява за създаденото си семейство доход, с който да може да посреща спокойно необходимите потребности; семейството да не изпитва недоимък, децата му никога да не остават гладни и да имат всичко необходимо, за да живеят нормално.
Бащата на Ташко е инвалид и не е бил в състояние да работи и да изхранва семейството. След трудова злополука придобива инвалидност и в резултат на това получава малка пенсия, която не е стигала дори само за храна на семейството. Майка му е била домакиня, както повечето жени по това време. Грижела се е за домакинството и е обгрижвала съпруга си. Работела е много, но без възнаграждение. Баба му и дядо му, с които са живеели заедно са работели и благодарение на тях – семейството е успявало да оцелява. Ташо е свикнал да работи от малък и да помага в домашната работа, а по-късно като юноша той заедно с брат си започват работа, за да са в помощ за оцеляването на семейството.
Всички помежду си в семейството са имали много близки взаимоотношения. Възпитаван е да почита и уважава по-възрастните. Двамата братя са много близки помежду си през периода на юношеството си и до времето, когато създават свои семейства. Докато децата им са малки двете семейства поддържат сравнително близки отношения, но постепенно започват да се отдалечават като запазват добрите си отношения, но вече не са така близки. Всеки заживява свой отделен живот и се потвърждава поговорката: „От където жената - от там е родата.“ Брат му вече не е между живите.
Според Ташко, в миналото младите са имали уважение и респект към възрастните, било е недопустима да не се изпълни повелята им. В семейството му – думата на по-възрастния е била „закон“, не е могло да се съпротивлява и обсъжда. Това е било възпитанието в повечето семейства в селото, където е израснал.
Не приема поведението на младите днес, разочарован е от тях, от разбирането им за добър живот, тяхната демотивираност и отношение към работата. Не приема нагласата на младите да получат всичко, без да го заработят, стремежът към охолство и безразборни разходи без да се мисли за утрешния ден. Едновременно с това, не приема и поведението на някои родители, които са готови на лишения в името на децата си, както и това да ги издържат и да се грижат за децата си след като вече могат сами да работят и да се грижат сами. Не приема родителите да издържат семействата на своите деца и да задоволяват различни техни искания, когато те са здрави и няма уважителна причина да „лежат на гърба на майка си и баща си“. Не приема т.н. развитие на днешните ценности, които би трябвало да утвърждават по-доброто и стремежа към по-добър живот, нарича ги „ценности за подмяна и да надхитриш този до теб.“ И веднага след това резюмира – „Той Горния ще сложи всеки на мястото си, ще дойде видов ден за всеки, ще се наредят хитреците един до друг – леле мале-е…“
Ташко не обича да говори за своето детство и юношество, не му е приятно да си спомня тези години от своя живот, защото спомените му са предимно свързани с бедността, в която е живял тогава, както честия глад, който е изпитвал и който е незаличим в неговата емоционална памет. Спомня си също и социалните различия сред съучениците си и несгодите, които е преживял като дете на баща с увреждане. В същото време, неговите спомени за начина на живот, за нравите и взаимоотношенията в тяхното разширено семейство са пример и цел за човешки добродетели – честни и искрени взаимоотношения, изпълнени с уважение към по-възрастните и голямата обич, която е получил от своите родители. Оценява високо и говори с гордост за усилията, които неговите родители са полагали да отгледат него и брат му и да ги възпитат да бъдат честни и трудолюбиви хора.
Образование и период на активна трудова дейност
Независимо от всички трудности, Ташко завършва местното училище с диплома за средно образование. Веднага след дипломирането започва работа. Има професионална квалификация за няколко различни професии, но през повечето време от трудовата си дейност е миньор. Мотивът да започне работа в мините е да получава по-високо възнаграждение и по този начин да осигури по-добър стандарт на живот на своето семейство. Като миньор в резултат на тежкия труд още на възраст 27-28 годишен той заболява от характерните болести на тази професия, от които страда и до днес.
Животът днес като пенсионер
Днес, Ташко е на 70 години, вдовец, живее заедно със сина си, който не е семеен в град Разлог. Той се пенсионира на 45 години, тъй като 16 години работи като миньор. Трудът на миньора е първа категория труд и всяка една година се брои за 3 години от трета категория труд. По времето, когато работи като миньор, той всяка година около един месец е във възстановителни санаториални заведения в рамките на специална рехабилитационна медицинска грижа за хората упражняващи тежък миньорски труд. Друга професия която има е готвач. Като такъв той 5 години работи като управител на ресторант. Неговият трудов стаж е 55 години, на основата на което той получава пенсия. След пенсионирането си той няма постоянна платена работа, но това не означава, че не е трудово зает човек. Първите 6-8 години след пенсиониране са свързани основно с възстановяване на здравословното му състояние, това е време което той прекарва предимно в болници и рехабилитационни центрове. Здравословното му състояние не му позволява да се наеме на редовна работа след пенсионирането му. Той работи като подпомага съпругата си при създаване на собствен бизнес – създават фризьорски салон, в който се предлагат комбинирани фризьорски и козметични услуги. Ежедневно е свързан с дейността на фризьорския бизнес на съпругата си, грижи за децата и поддържа домакинството, като се старае да поддържа здравословното си състояние в рамките на допустимото. Обаче, възможностите за рехабилитация намаляват поради различни причини – постепенно повечето необходими за него манипулации стават самo платени и сa непосилни за него като пенсионер. В семейството се появява проблем със здравето на съпругата му и практически всички доходи отиват за нейното лечение, средствата, които се отпускат по здравна каса не могат да покрият и малка част от необходимите разходи за лечение на нейното заболяване и семейството заплаща всичко допълнително. Всички членове на семейството са били единни при набавянето на средствата за лечение. Дъщеря му по това време е вече семейна с дете, живее в друг град, но независимо от това участва и е в течение на всички семейни събития, включва се и помага за лечението на майка си с каквото може. Независимо от всички усилия, съпругата му умира, наред с мъката по нея, единствената утеха е, че са положили много грижи и до последните й дни те са се борили за живота й. Спомените за този период завършва: „Господ е неумолим…“
Днес, Ташко като пенсионер успява да покрие разходите за най-необходимото – храна, комуникации по дома и за лекарства. Не може да се позволи нищо излишно. Повечето време той си е вкъщи, не иска да пътува до София при дъщеря си – не обича големия град. Той обича да готви и обича да измисля различни ястия, с които да изненадва близките си. През лятото работи в своята градина, където отглежда зеленчуци и билки, които споделя със съседите си. Да работи в градината за него е удоволствие – „да е зает с нещо смислено, ръцете му да създават нещо, да има живот“. След смъртта на съпругата си се свързва с НПО „Диабет без страх“ за работа с деца с диабет и трансформира с благотворителна цел фризьорския салон в Център за консултации на деца с диабет. Центърът функционира около една година, но след авария във водопроводната система, се премества на друго място.
Днес, дните на Ташко са много еднообразни. Той е политически ангажиран човек, следи политическия и социален живот в страната, но пасивно – не членува в партии и граждански сдружения. Добре е запознат с политическата ситуация в страната, винаги има свои собствени оценки за много от днешните политически публични лица, ясно определя на кого може да се има доверие и на кого – не. Но не обича да ги коментира в местното близко обкръжение. Редовно чете пенсионерският вестник „Златна възраст”. Харесва му вестникът, защото намира материали за исторически и документални събития, истории, както и статии за исторически личности. Обича да чете за историята на региона. Много добре интерпретира по свой начин „езикът на тялото“. Има своя оценка и обяснение за различни исторически периоди, за икономическото и социално развитие на България и тази оценка предава образно с аналогии от природни, растителни и животински явления. Когато внучката му е била по-малка, често е идвала при него да живее и той с радост се е грижел за нея. По този начин е помагал на дъщеря си – „да й даде малко свободно време да се погрижи и тя за себе си“. Така той разбира взаимопомощта.
Не приема Интернет и не се интересува от смарт телефоните, не приема и не иска да използва в ежедневието си съвременните комуникационни технологии.
При общуване с него е много интересен събеседник, когато разказва нещо – използва множество поговорки и идиоми, обича за обобщава случки от различен характер – политически, икономически, социални, картинно описва социалния живот и промените в България, демографската криза, мобилността на хората и глобалните процеси, за него всичко има начало от взаимодействието между природата и човека.
Накратко оценява различните периоди от своя живот като:
• Детство - живот в бедност, но щастлив, време на обич и грижа от родителите;
• Юношество – много интересно време, време в казармата, постоянно движение – „на тук-натам и хоп до морето. Не мога да се оплача!“.
• Трудова активност – тежко време, тежка работа, получава много подаръци като различни заболявания;
• Пенсионер – еднакви дни, няма желание за нови начинания, но винаги е готов да помага на другите – за техните начинания, но помага само на тези, които уважава и на които вярва; често мисли за смъртта и как ще се чувства там – горе. Той е човек със силно чувство за хумор и винаги е готов да се шегува със самия себе си.