Татяна Ю.

by Boyka S.

Име/псевдоним: Татяна Ю.
Пол: женски
Месторождение: Русия
Местоживеене: България
Националност: рускиня

Назад във времето:

Година на раждане?

Родена през 1955 г. в Русия.

Моля, споделете житейските обстоятелства от Вашето детство:
«Родена съм в малко градче в Русия. Майка ми беше счетоводител, а баща ми  – завеждащ автотранспортно предприятие. И двамата родители бяха със средно-техническо образование. Живяхме в самостоятелен апартамент, без бабите и дядовците. Не бяхме нито бедни, нито богати, всъщност, живяхме като повечето хора около нас. Имахме двор, където садяхме зеленчуци, а наесен с мама правихме от тях зимнина. Живеехме задружно, мама умееше хубаво да шие, на което научи и мен, така че се обличах в дрехите, ушити от майка ми, понякога преправени от нейните. През лято за един месец ходех на пионерски лагер, за който родителите плащаха символични суми (разходите бяха поемани от държавата). В горните класове тренирах волейбол.»

Моля, опишете житейските обстоятелства в периода от юношеските си години до Вашето пенсиониране:
«След завършване на средно образование постъпих в архитектурен институт по настояване на моя учител по рисуване. След завършване на института работих по специалността си. Омъжих се за българин и се преместих в България, където живея повече от 37 години. В България отначало работех като проектант, а последните 22 години, преди пенсионирането – в общинска администрация в качеството си на главен експерт. Мога да кажа, че съм удовлетворена от кариерата си и от признанието и уважението на хората, с които съм имала допир. Имам добро семейство, дъщеря, която е завършила музикална академия и живее отделно от нас в друг град.»

В наши дни:

Моля, сравнете това което си мислехте за остаряването когато бяхте млади, Вашите очаквания за живота си в пенсия, и как реално стоят нещата сега:
«Когато бях на 17 години, мислех 25-годишните за много стари и това, че животът им сигурно е много скучен. Когато навърших 50 – проплаках целия ден, т.е. цифрата 50 винаги е била за мен граница между младост и старост.
На днешния ден, хората, на които предстои пенсиониране, се страхуват от бъдещото си, т.е. техните пенсии не могат да покрият необходимия жизнен минимум. Например, с моята пенсия, аз не бих могла да осигуря нормален живот за мен и семейството ми, затова след пенсионирането приех предложение да работя по специалността на непълен работен ден. Това е мнението на повечето от познатите ми - бъдещи пенсионери. Като цяло, българите помагат на децата си докато могат.»

Моля, опишете връзките между поколенията във вашето семейство?
 «По онова време, според мен, не е съществувал проблем с избора на професия или получаване на образование, т.е. всеки имаше тази възможност. Човек сам решаваше дали да учи и да се образова. Образованието беше  безплатно. В настоящо време добрите оценки не са достатъчни да станеш студент, не всеки има финансовата възможност да даде образование на своето дете.
Възрастните хора бяха сигурни, че винаги ще имат работа със заплащане, което да им осигури достоен живот и възможност за почивка. Не съм чула от пенсионерите, които познавах по онова време, че живеят мизерно. И това е било заслуга на държавата. Относно взаимоотношенията между поколенията: българска традиция е родителите да помагат финансово на децата си докато и те се пенсионират. На днешния ден това е невъзможно, защото пенсиите на огромното болшинство на възрастните хора не им стигат дори за лекарства и хляб.
Ние с моя мъж винаги можехме да разчитаме на помоща на неговите родители, с които живеем в един град - в гледането на дъщеря ни. Свекърва ми и досега прави зимнина, която разпределя на 3 семейства: нашето, нейното и на дъщеря си. Ние пък й помагаме финансово и много я обгрижваме, независимо от това, че живеем  отделно.

Кои медии използвате в ежедневието си?
«Не чета вестници, предпочитам телевизия и радио. Ползвам интернет, компютър и смартфон. Моите приятели също се ползват от услугите на новите технологии. Мисля, че използването на компютри, интернет и други от възрастните хора, много зависи от работата, която са практикували преди пенсионирането.»

Моля, опишете накратко житейските си обстоятелства понастоящем:
«Живея в собствен апартамент със съпруга си в гр. Монтана, който още не е пенсионер и който винаги е подсигурявал финансово семейството ни.
В настоящото време много ми харесва да съм пенсионер: разполагам с много свободно време, което, както се оказа, не ми стига да реализирам замисленото за деня, имам възможност за срещи с приятели, за книги, филми, за семейството, ръкоделие, ходене на разходки с приятелки, спортуване за здраве и за куп други неща, за които не ми оставаше време, когато ходех на работа. Веднъж годишно със съпруга ми почиваме в санаториум и за няколко дни ходим на планина. За разнообразие, два пъти седмично ходя на работа, като архитект. Чувствам си свободна и независима.»

Какво Ви мотивира или може да Ви мотивира?
«Най – важната мотивация, според мен, е щастие на твоето дете, поддържане на физическата и духовна активност, умение да виждаш прекрасното в заобиколящият ни свят и умението да му се радваш!»

Какво би било Вашето послание към по-младите поколения?
„Парите не са най-главното в живота, пазете духовността, пазете природата – вашите деца също имат право да й се наслаждават! Не забравяйте да общувате на живо, четете, четенето развива духовността, емоциите и въображението, бъдете романтични, грижете се за вашите родители, и вие ще станете като тях! Замислете се, че човек може да живее щастливо и без мобилния телефон!”