Траянка Ф.

by Bojidara I.

Име: Траянка Ф.
Пол: женски
Дата на раждане: 1932
Месторождение: гр. София, България
Местоживеене: гр. София, България
Националност: българка

Минало:

Година на раждане?

Родена е през 1932 г. в гр. София, България.

Моля, съвсем накратко споделете житейските обстоятелства от Вашето детство
Траянка е родена вкъщи, има двама братя и две сестри. Спомня си детството с приказките на майка си около печката и сгушените около нея деца и внуци. Бедните години, когато майка й е работела на няколко места, а баща й е бил военен. Винаги е било пренаселено, но весело и с много деца. Интересът й към музиката, разкрива чудото на балета за нея и така посещава няколко години балетната школа на Анастас Петров (*български балетмайстор и един от основоположниците на българския балет). Все още пази палците си и изненадва децата с разказите си за балетните й подвизи. Разликата между нея и племенниците е едва 10 години, така че отношенията им са били по-скоро като между братя и сестри. Помагала е за отглеждането, както на по-малката си сестра, така и за дъщерите и синовете на братята и на по-голямата си сестра.

Моля, опишете житейските обстоятелства в периода от юношеските си години до Вашето пенсиониране
Завършва средно образование през 1951 г. в професионална гимназия в София със специалност „Дамско и детско облекло”, но има огромното желание да кандидатства във Висш институт за физическо възпитание и спорт, поради проблеми със сърцето обаче лекарите не й позволяват. В тяхното семейство решенията са се взимали съвместно, с уважение към мнението на „децата”, но и реалистично относно съответното време, положение и възможности. Така например, когато е имало възможност да премине курс за чертожник-картограф и да започне работа към Военногеографската служба към Генералния щаб на Българската армия, тя напуска семейството и прекарва 2 години в друг град докато трае обучението. Това са едни от най-хубавите години, защото тогава се запознава с нови хора, научава нови неща и придобива умения, които ползва през целия си живот, става самостоятелна и добива увереност, също така има време да спортува, правят се групови преходи в планината и се създават приятелства, които остават за цял живот. Края на 1953 г. курсът е завършен и тя започва трудовата си кариера. Работата й винаги е била високо ценена и някои от картите, които тя е чертала са изложени като образци в музеи. Запознава се със съпруга си по професионална линия, имат сложни отношения, заради особеностите на характера на неговата майка. Както се казва, любовта надделява и те се женят, като живеят близко до неговите родители, защото нейните вече са починали. Ражда им се една дъщеря, редовно през лятото ходят на почивка на море за 2 седмици в бази на предприятието, където работи съпруга й. В отглеждането на дъщеря й помагат освен роднините и студенти, които живеят под наем в тяхната кооперация. Винаги е умеела да предразполага, особено младите хора и те й отвръщат подобаващо. Пенсионира се в БАН в Лаборатория по геотехника на слаби земни основи и терени. След което започва другата й кариера – да се грижи за внуците на своите роднини, които вече са в детската градина или тръгват на училище. Приятелският кръг и отношения, които се развиват в тези по-късни години, тя продължава да поддържа и до сега.

Моля, опишете връзките между поколенията във Вашето семейство.
Семейството е било много задружно, дори в по-късните си години винаги са си помагали с каквото могат – подкрепа, гледане на деца и внуци. Заедно с майка си се е грижела за баща си, който е починал от рак на белия дроб вкъщи и като първа среща със смърта го е изживяла много тежко. Майка й е починала в болница, но също се е грижела за нея до последните й дни. В отглеждането на дъщеря й са помагали двете й сестри, защото по същото време се е строял апартамента, където по-късно живеят със съпруга й. Семейството на съпруга й не са помагали за отглеждането на детето, защото те самите са продължавали да работят, но са подсигурили жилище и вила за семейството. Родителите на съпруга й не боледуват продължително, но всеки ден биват наглеждани от тях до самия им край.  

Настояще

Моля, опишете накратко житейските си обстоятелства понастоящем.
„Голяма част от нещата, които съм си мислела, че ще правя когато се пенсионирам се реализираха, но никога не съм мислела, че няма да мога да ходя и да пътувам поради влошено здраве!”

Съпругът й е починал преди 12 години и сега живее с дъщеря си, но по-голяма част от годината прекарва в семейната вила близо до София. Признава, че най-добре се чувства на въздух на терасата, споделяйки чаша кафе, аперитив, летен коктейл и най-вече сладки приказки със съседи, приятели и роднини. Опитва се всеки ден да прави кратки разходки, но болките в краката не й позволяват. Щастлива е, че има съседи, на които може да разчита, както и те на нея при нужда. Пенсията не е достатъчна за 38 години трудов стаж, но с процент от пенсията на починалия й съпруг успява да се справя и да покрива разходите за лекарства и храна.

Срещите с бивши колеги от няколкото места, на които е работела все повече намаляват, поради напредването на възрастта им и загубата на голяма част от тях.  
Любимо занимание й е решаването на кръстословици и четенето на седмичните вестници, особено в частта с рецепти и пътешествия. Обича да чете книги, защото „я разхождат в други епохи, култури и може да види света с други очи”. С удоволствие е изчела поредицата „Игрите на глада”, но споделя че филмите малко са я разочаровали. Една от любимите й книги е „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”, защото сама признава, че ако не я боляха краката и тя би тръгнала по света. Доволна е, че в България през последните години се превежда и издава съвременна чужестранна литература. Много обича да слуша музика, а сред любимците  й са Рей Чарлс, Род Стюарт и Джо Кокър.  

Кои медии използвате в ежедневието си
Има сериали, които следи с интерес и са тема на разговори и дискусии с приятели, особено са й интересни спецификите на съответната култура, които открива в чуждестранните сериали – храна, отношенията в семейството и различните традиции, празнуването на празници, различни от българските. Телевизията е основната медия, която ползва, както и слушането на радио. Кулинарните канали и предавания я вдъхновяват да пробва нови рецепти. Развлича се като играе на компютъра и се нахъсва, когато губи! Спомня си голямата радост от първия си мобилен телефон, както и огромното й желание да го използва. В първите няколко дни със съпруга й си звънят от различни стаи в апартамента, за да се научат как да използват телефона. Повечето приятели и познати вече са само с мобилни телефони, дори са закрили стационарните си телефони и използват различни приложения като Вайбър и Уотсъп. Споделя, че голяма част от възрастните хора използват функцията за запис и изпращат гласови съобщения. Първо защото изпитват трудност при писане, второ когато получат съобщение трудно го четат, а и винаги ги е страх да не направят някоя беля и да изключат телефона. Доволна е, че с новите технологии може да се чува и вижда с приятели и близки, които не са в България. „Странно е да ги виждам на екран, а не до себе се, но е толкова хубаво да си поговорим, да се посмеем, да си покажем някоя и друга новост.”